Маркъс се плъзна в утробата й, протегна ръце, за да помилва гърдите й, и зарови лице в ухаещите медноцветни къдрици. Меката й кадифена утроба го обгърна и двамата станаха едно. Усети как тялото й се събуди, когато тя се отърси от съня, и изпита чувството, че неговото тяло също участваше в процеса на събуждането. Усети как кръвта потече по-бързо във вените й, готова да нахлуе в мускулите, усети проясняването на събудения мозък. Имаше чувството, че дарява Джудит с живот, създава я за новия ден.
— Добро утро, невестулке — пошепна в косите й той, когато тялото й се разтърси от тръпките на екстаза.
Тя се изкиска сънено.
— Колко приятен начин да ме събудиш. — Обърна се отново по гръб и примигна към мъжа си, който се бе навел над нея. Черните очи бяха топли и нежни, устните още тръпнеха от преживяната страст. Тя ги помилва с върха на пръста си. — Добре ли спа?
— Прекрасно. — Маркъс скочи от леглото, протегна се и попита: — Какво си измислила за днес?
Джудит седна, за да се наслади по-добре на гледката. Фигурата на Маркъс беше истинска наслада за окото. За съжаление въпросът му й напомни за неприятностите, които й предстояха.
— Мисля да изляза на езда със Себастиян — отговори уклончиво тя. Непременно трябваше да обсъди проблема с брат си. Двамата щяха да намерят най-доброто решение.
Маркъс я целуна и отиде в съседната стая. Джудит отметна завивката и позвъни за Мили.
Решението се оказа неочаквано просто.
— Иди в Рейнлей — посъветва я Себастиян. — А аз ще се погрижа да се появя там с голяма група приятели. Естествено много ще се изненадаме, като ви видим, и ще бъдем толкова весели и пийнали, че няма да можете да се отървете от нас. Грейсмиър ще бъде с теб, но и с цяла компания буйни ергени. Щом се върнеш вкъщи, ще кажеш на Маркъс, но няма да споменаваш Грейсмиър. Обзалагам се, че мъжът ти няма да си помисли нищо лошо. Ако ти се скара, че си отишла на онзи вулгарен маскарад, можеш да му отговориш със същото.
Джудит направи гримаса.
— В последно време никак не ми е приятно да се карам с Маркъс.
— В този случай не те заплашва опасност.
Джудит не беше толкова сигурна, но не възрази.
25
Планът на Себастиян се оказа превъзходен. Маркъс се бе уговорил с приятели за вечеря и не беше вкъщи, когато жена му излезе с кремаво домино и маска. Грейсмиър я чакаше на ъгъла с нает файтон.
Джудит го поздрави със сияеща усмивка.
— Какво приключение, милорд — извика тя с въодушевлението на дете, което е получило подарък. — Никога не съм посещавала бал с маски на открито.
Графът се наведе над ръката й.
— Значи имам честта да съм първият, който ще ви запознае с това удоволствие. — Той й помогна да се качи във файтона и се настани до нея. — Надявам се, че в Рейнлей ще ви хареса. Някои твърдят, че там е по-хубаво, отколкото във Воксхол.
Вечерта беше сравнително мека и Джудит щеше да се възхити от градините, осветени от безброй златни фенери, ако не мислеше за съвсем други неща. Трябваше да бъде сигурна, че Себастиян и приятелите му ще ги намерят, преди да се изгубят в анонимната маса хора в домина и маски, които се разхождаха по настланите с чакъл алеи.
— Много ми се иска да потанцувам — каза тя. — Да отидем ли в павилиона?
— Непременно. — Грейсмиър се поклони и й свали маската. — Позволете.
Джудит потрепери леко от допира на пръстите му, които сръчно завързваха шнуровете отзад на главата й, и се постара да остане на разстояние от него, за да не му покаже дълбокото си отвращение. Остави кремавото домино отворено отпред, за да се вижда балната й рокля от сапфирено-синя тафта. Този необичаен цвят запалваше пламъци в косата й и Себастиян със сигурност щеше да я разпознае сред тълпата маскирани дами и кавалери.
Себастиян я откри още след първия танц. Беше довел със себе си група приятели, все младежи от висшето общество, които стояха небрежно облегнати на стената и наблюдаваха танцуващите с изражение на хора, избягали от принудите на традицията с твърдото намерение да се забавляват, все едно по какъв необичаен или безвкусен начин им се предлага това забавление. Държаха в ръцете си канчета със силна бира и портвайн и вече изглеждаха доста развеселени, докато пускаха нетактични забележки за присъстващите.
— Велики боже, това е сестра ми! — извика Себастиян с леко провлечен глас, когато Джудит и Грейсмиър минаха покрай тях.
Джудит усети как Грейсмиър внезапно се скова.
— Себастиян — извика тя и се откъсна от кавалера си, — какво правиш тук? Великолепно приключение, нали? Никога не бях виждала такива хора. Знаеш ли, отвън при езерото с лилиите видяхме двама, които се гонеха! Бяха свалили маските си и… о, моля за извинение, милорд. — Тя се обърна със сияещо лице към Грейсмиър, чиято физиономия беше напълно скрита от маската. — Каква щастлива случайност! Брат ми е тук.