— Виждам. — Графът се поклони. — Сестра ви имаше силното желание да се наслади на забавленията на обикновените хора, Дейвънпорт, и аз й предложих да я придружа.
— Но защо, Джу, нали знаеш, че аз също щях да те придружа — произнесе укорно Себастиян. — Ела да те запозная с приятелите си.
Когато Джудит хвана брат си под ръка, от една ниша излезе жена в зелено домино. Тя нямаше повече работа тук: не можеше да създаде нова интрига, нито да разкаже на гордия маркиз Карингтън за опетнената добродетел на скъпата му съпруга. Агнес Барет си отиде вкъщи.
От този момент нататък грижливо обмисленият план на Грейсмиър се разпадна на парченца. Себастиян, който умело се преструваше на замаян от джина и силната черна бира, беше твърдо убеден, че Грейсмиър е въодушевен от случайната им среща също както всички останали и че много държи да останат заедно до края. Вечеряха в един от кръглите павилиони, където можеха да наблюдават до насита обикновените граждани и дамите от полусвета. Често се чуваха шеговити забележки за възможната реакция на маркиз Карингтън, ако узнае по какъв вулгарен начин се забавлява жена му. Много скоро Джудит се развесели като брат си и приятелите му и всички се забавляваха чудесно.
Грейсмиър нямаше друг избор, освен да седи с тях и нетърпеливо да чака края на вечерта. Чувстваше се като застаряващ чичо, случайно попаднал в компанията на необуздано веселящи се младежи. Поведението на Джудит със сигурност беше неподходящо за маркиза Карингтън, но лицето и беше скрито под маска и ако още някои членове на висшето общество бяха решили да прекарат една необикновена вечер сред простолюдието, никой нямаше да я познае. А дори и да я познаеха, нямаше да могат да я обвинят в нищо друго, освен в прекалена веселост. Нямаше нищо, от което да се забърка публичен скандал, Грейсмиър не можеше да извлече никакъв капитал от грижливо подготвения си план. Вместо на интимна вечеря в слабо осветено сепаре, той беше принуден да седи под ярката светлина на дузина полилеи в компанията на Себастиян и дузина весели младежи. Висшето лондонско общество щеше да реагира на случая само с леко неодобрение — ако изобщо узнаеше за него. Вместо да тласне флирта им по пътеката на изкушението, Грейсмиър трябваше да седи и да гледа как жертвата му постепенно се превръща в хихикаща наивка, която все по-често се обляга на рамото на брат си, защото й се вие свят. Агнес сигурно отдавна си е отишла, каза си раздразнено той.
Когато вечерта най-сетне свърши, той бе принуден да понесе и компанията на Себастиян в каретата. Не можеше да отхвърли молбата му да го откара до вкъщи, без да събуди подозрение. Така Грейсмиър се настани в един ъгъл и понесе стоически пиянското хихикане и неприличните забележки на брата и сестрата. Когато спряха на Баркли Скуеър, Себастиян слезе, олюлявайки се.
— Аз ще отведа сестра си до вратата — заяви той на Грейсмиър и се изхълца шумно в лицето му. — Благодаря, че ме докарахте. Фантастична вечер… страхотно забавление. — Той се ухили и вдигна пръст към устните си. — Но ще си остане между нас, нали?
Грейсмиър се съгласи с въздишка, взе ръката на Джудит и я поднесе към устните си.
— Сигурно ще ме разберете, скъпа Джудит, като ви кажа, че не смятам дълга ви за уреден. Тазвечерното забавление не изпълни условията на нашето споразумение.
Джудит примигна и присви очи в напразен опит да съсредоточи погледа си върху лицето му. Явно се опитваше да си припомни.
— Какъв дълг, сър? Наистина не разбирам… о, да! — Засмя се тържествуващо и извика: — Спомних си, спомних си! Хайде още веднъж да играем пикет, искате ли? Следващия път ще спечеля аз и ще мога да карам каретата ви в Ричмънд Парк.
— Възможно е — отговори той с подигравателна усмивка. — Но първо трябва да уредите дълга си от миналата вечер. Трябва да удържите на думата си, не разбирате ли?
— О, да, да… естествено. — Джудит хлъцна, усмихна се замаяно и слезе на тротоара. Обърна се и му махна за довиждане. Графът гневно почука с бастуна си по стъклото и кочияшът потегли. Когато завиха зад ъгъла, Грейсмиър погледна назад. Братът и сестрата се изкачваха бавно по стълбата към дома на Карингтън, хванати за ръце.
Каква злощастна случайност… на всичкото отгоре лековерната хлапачка не можа да понесе няколко чашки джин! Следващия път трябваше да измисли нещо по-добро.