— Мисля, че се справихме доста добре — рече доволно Себастиян и удари чукчето по вратата. Джудит обаче поклати глава.
— Боях се, че той ще обяви погасяването на дълга за невалидно и ще поиска нова среща, и точно това стана.
— Ще намерим някакво решение — увери я ведро брат й и тя се изкиска.
— Естествено, че ще намерим. Но съм сигурна, че сега Грейсмиър те смята за още по-голям глупак, отколкото преди.
Двамата избухнаха в смях и продължиха да се смеят, докато вратата се отвори.
— Добър вечер, милейди.
— Добър вечер, Норис. Върна ли се вече негово благородие?
— Да, милейди. Мисля, че е в библиотеката.
Изведнъж й хрумна коварна идея, родена от въодушевлението от успешния маскарад. Една от малкото ми умни идеи, поздрави се самодоволно тя. Сбогува се бързо с брат си и забърза към библиотеката, връзвайки отново маската си.
Маркъс, който чакаше завръщането на жена си пред камината, вдигна глава от своя Тацит, щом чу отварянето на вратата.
— Желая ви добра вечер, милорд — поздрави Джудит и остана в рамката на вратата. Усмихна се и се залови, за да не падне. — Приятно ли прекарахте? — Изхълца шумно и скри устата си с ръка.
— Да, благодаря. — Маркъс затвори книгата и огледа жена си с нарастващо объркване. Облегната на вратата, тя изглеждаше, сякаш всеки момент ще се свлече на пода, а усмивката й беше замаяна. — Как беше твоята вечер?
— О, фантастична! — извика Джудит и отново хлъцна. — Беше толкова… толкова… — Изкиска се и отново закри устата си с ръка.
Маркъс забеляза, че маската й беше изкривена.
— Какво си пила, Джудит? И колко? — Изглеждаше му невероятно, но не намираше друго обяснение за поведението й. Тя заклати сърдито глава и пак се разхълца.
— Естествено, че не… Само съм малко замаяна. — Изкиска се задавено и помоли: — О, я не прави такова строго лице, Маркъс. Не е любезно от твоя страна, след като се чувствам толкова сконфузена.
— Ела тук! — заповяда той и остави книгата настрана. Джудит се отблъсна от вратата и закрачи към него. По пътя си едва не преобърна една от ниските масички с тънки крака.
— Олеле! — Сграбчи я и я постави отново на мястото й, потискайки оригването си. — Колко съм невнимателна. Изобщо не я видях.
— Ще ми кажеш ли сега как по-точно прекара вечерта? — Тя се настани в скута на мъжа си и въздъхна облекчено.
— Краката ми са уморени. Обзалагам се, че не си се забавлявал като мен… о, извинявай! — Тя се разхълца неудържимо, сложи глава на рамото му и му се усмихна замаяно. Очите зад отворите на маската се затвориха.
— Къде беше, по дяволите? — попита Маркъс и посегна да отвърже маската й, люшкан между смеха и неодобрението.
— В Рейнлей — призна тя с мечтателна усмивка. — На публичен бал с маски. Вулгарно, но безкрайно забавно. Със Себастиян и приятелите му. — Усмихна му се, без да отваря очи.
Да се забавляваш на публичен бал с маски е една, но да се върнеш в къщи полупиян — съвсем друго, каза си Маркъс.
— Какво пи, Джудит?
— Джин — отговори искрено тя.
— Джин ли?
— О, да, и прясна черна бира — добави извинително тя. — Джин и портър. — Сгуши се в скута му и промърмори, уж заспивайки: — Трябваше и ти да дойдеш.
— Не си спомням да си ме поканила — отвърна сухо Маркъс. — Ако беше, нямаше да се върнеш вкъщи в това състояние, уверявам те.
Тя запърха кокетно с мигли.
— Нали няма да ме ругаеш?
Маркъс въздъхна примирено.
— В сегашното ти състояние няма смисъл да ругая. Пиянството е само по себе си наказание. Утре ще те боли глава.
— Глупости! — отрече енергично тя и отново се разхълца.
— Само почакай. Ела, ще те отведа в леглото. — Той се изправи и я вдигна на ръце. Тя го прегърна и скри лице на шията му.
— Не мърдай, за бога, ще те изпусна!
— О, не — промърмори тя. — Недей, моля те. Дали казах на Мили да не ме чака?
— Надявам се да си й казала. Какво ще си помисли, ако те види пияна?
— Ето че ставаш лош — изкиска се Джудит и го щипна по носа.
— Престани, Джудит! — Неодобрението взе връх над смеха. Маркъс влезе в спалнята и я пусна на леглото. Тя се прозя и разпери ръце и крака.
— Искам да спя.
— Не можеш да спиш облечена. — Маркъс свали копринените й обувки и ги хвърли на пода. Вдигна полата й, откопча жартиерите и свали копринените чорапи. — Изправи се — заповяда той, вдигна я и разкопча копченцата на вечерната рокля, докато тя се олюляваше и си тананикаше нещо с блажена усмивка на устните.
Роклята падна на пода с тихо шумолене и Маркъс си спомни как бе съблякъл Джудит в крайпътния хан в Катр Бра. Спомен, който при други обстоятелства щеше силно да го възбуди. Но не и тази нощ. Измъкна фустата през главата на жена си и я хвърли на пода.