Джудит избра точно този момент, за да падне с въздишка в леглото. Маркъс се наведе и развърза връзките на дългите й гащи с неодобрително стиснати устни.
— Вдигни крака. — Джудит се подчини с готовност и той я съблече.
Изведнъж очите й се отвориха и в зениците им блесна ленива, изкусителна подкана. Ръцете й се плъзнаха бавно надолу по тялото. Беше съвсем гола, на шията й святкаше перлената огърлица. Погледна Маркъс със същата замаяна усмивка, в която сега беше чувствена и канеща.
— Велики боже! — изръмжа Маркъс. — Къде ти е нощницата? — Намери я в раклата и вдигна жена си да седне, за да я облече през главата й. — Къде са ти ръцете?
— Ето ги — изкиска се тя под тънката материя и ги размаха на всички страни.
— Велики боже! — извика отново той и успя да мушне ръцете й в дългите ръкави. — Отсега нататък няма да пиеш нищо друго освен лимонада и вода, ясно ли ти е? — Свали огърлицата от шията й, отметна завивката и я бутна в леглото. После се изправи и я погледна, клатейки глава.
Изведнъж очите й се отвориха широко и тя избухна в смях. Всички следи от пиянство изчезнаха от лицето й, а странно размитите му линии отново се опънаха.
— Заблудих те, а до последния миг не вярвах, че е възможно.
Маркъс зяпна смаяно.
— Джудит, ти… ти си дявол в женски образ! — Погледна я, сякаш не вярваше на очите си. Но веднага му стана ясно, че тя беше трезва както винаги. Джудит се облегна удобно на възглавниците и се засмя доволно.
— Междувременно би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че никога няма да се напия. Това е само театър. Представление, което със Себастиян сме довели до съвършенство. След като аз успях да те заблудя, как ли щеше да реагираш, ако ни видеше със Себастиян?
— Сигурен съм, че сте измамили десетки глупаци — отговори Маркъс с безизразно лице.
— Да, така беше — призна тихо тя. — Но не бяха чак толкова много. Правехме го само от време на време, и то абсолютно безкористно.
— Безкористно? Ти си безскрупулна личност и не мога да си представя как си се подвизавала във всички столици на континента, без да те изправят пред съда. — Маркъс й обърна гръб, бесен от гняв. — Как посмя да ми изиграеш този номер?
Изведнъж Джудит разбра колко голяма беше заблудата й. След като осуети плана на Грейсмиър, тя беше в приповдигнато настроение и се поддаде на глупавия си порив да си поиграе с мъжа си. От всички безумни, дяволски хрумвания… защо трябваше да прилага върху Маркъс номерата на непочтеното си минало?
— О, Маркъс, това беше само шега — обясни бързо тя и скочи от леглото. — Съжалявам, че не успях да те развеселя. — Сложи ръка на рамото му, но той я отблъсна сърдито. — О, моля те — прошепна тя, обгърна го с ръце и се притисна към гърба му. — Не ми се сърди. Наистина не знаех, че не обичаш да те дразнят, но приемам, че постъпих глупаво. Направих го, без да мисля, по някакво злощастно хрумване.
— Ти не ме подразни — отговори гневно той. — Ти ме направи на глупак, а аз не искам да се отнасяш към мен като към глупаците, на които ти и брат ти сте изпразвали джобовете.
— Съжалявам — повтори Джудит. — Сега ми е ясно, че съм те преценила напълно погрешно, но наистина не вложих в шегата си злоба или нещо подобно. Моля те, прости ми — пошепна съкрушено тя.
Разкаянието в гласа й беше искрено. Маркъс прогони гнева си, осъзнал, че всъщност се гневеше повече на себе си, задето бе допуснал тя да го заблуди. Освен това изпитваше враждебност към всичко, което му напомняше за миналото на Джудит. Трябваше по-рано да прозре истината. Джудит контролираше с желязна ръка и себе си, и живота си и при никакви обстоятелства не би допуснала да се напие… само външно и само когато преследваше определена цел.
— Никога вече не ми погаждай такива номера.
— Няма, обещавам ти. — Тя се притисна по-силно към него. — Но още не си казал, че ми прощаваш.
— Прощавам ти.
— А наказанието?
Той се откъсна от прегръдката й, обърна я към себе си и сложи ръце на раменете й.
— Ще измисля нещо подходящо, но първо трябва да ми разкажеш защо отиде в Рейнлей.
— Нали ти казах. Отидох със Себастиян и приятелите му да видя публичния бал с маски.
— Защо не ми каза нищо?
— Защото знаех как ще реагираш. — Тя се усмихна дяволито. — Не отричай, че щеше да се проявиш като консерватор.
— Не отричам. Публичният бал с маски не е място за маркиза Карингтън.
— Знам, но никой не ни позна… нямаше нито един човек, който би могъл да ни познае.
— Представата на Себастиян за вечерно забавление е доста… необикновена. Предполагам, че бъдещата му годеница не беше с вас, или се лъжа? — попита хапливо той.