— Не, естествено, че не — отговори Джудит. — Той не иска да я вижда и в близост до игралната маса. Но аз съм нещо друго.
Маркъс неволно се запита как ли щеше да се почувства Хариет, когато открие колко тясна е връзката между брата и сестрата.
— Може да се каже, че Себастиян и аз имаме еднакво отношение към това какво подобава на съпругата — установи сухо той. — Иска ми се брат ти поне от време на време да си спомня, че ти си не само негова сестра, но и моя жена.
— Той не го забравя. Освен това не взема решенията вместо мен — защити го веднага Джудит. — Случайно Рейнлейн беше моя идея. — Това не беше цялата истина, но поне много близо до нея.
— Ако ме беше попитала, щях да те придружа. — Маркъс свали ръце към талията й. — Защо предпочиташ компанията на Себастиян пред моята, невестулке?
— О, не си прав! Как изобщо можа да си го помислиш! — Джудит беше ужасена от думите му и се чувстваше пленница в мрежата на собствените си измамни маневри. Не можеше да му каже истината за тези вечер, а без тази истина изглеждаше, че тя предпочита близостта на брат си пред тази на съпруга си — още по-лошо, че нарочно изключва мъжа си от своите забавления.
— Не е трудно да се направи такова заключение — установи спокойно той.
— Мислех, че публичният бал не е място за теб — отговори тя. — Разбираш ли, ние сме все още нови в Лондон и искаме да научим всичко за града и за хората в него. Винаги сме правили така и тази вечер аз се поддадох на изкушението. Върнах се към един стар навик, но само за една вечер.
Маркъс не повярва докрай в обяснението й, но запази съмненията за себе си.
— Добре, да не говорим повече за това. — Плъзна ръце по дупето й и я притисна към себе си.
Джудит разбра, че не бе успяла да го убеди, и приповдигнатото й настроение отстъпи място на унинието.
— Един момент!
Нещо в гласа й моментално прогони меланхолията й. Тя спря, вдигнала едното си коляно на леглото.
— Трябва да уредим въпроса с наказанието.
Джудит го погледна през рамо и очите й засвяткаха очаквателно.
— Да, милорд? — В мекия й глас звънна готовност да се подчини.
Маркъс пристъпи към леглото.
— Най-добре е сама да избереш наказанието си… по-късно. А сега ти заповядвам да коленичиш на леглото. — Той взе една възглавница, сложи я под корема й и разкопча панталона си.
Джудит се засмя тихо, вдигна нощницата си до талията и се отпусна по корем на възглавницата.
— Много подходящ завършек на тази пикантна вечер, сър.
— Ужасна жена! — Маркъс сложи ръка на дупето й и проникна в нея изотзад. — Ако в главата ми имаше поне едно зрънце здрав разум, щях да те затворя в Беркшайър, за да не правиш повече глупости.
Джудит не намери подходящ отговор, а много скоро вече не беше в състояние да изрече едно свързано изречение. Затова пък тялото й говореше от ясно по-ясно.
26
— Какво ще правим сега? — попита Агнес и спря да се занимава с оранжерийните рози, които подреждаше в кристални купи. — Все още ли искаш да отмъстиш?
— Естествено — отговори Грейсмиър. — Жалко, че Дейвънпорт се появи ненавреме, макар че ми беше много интересно да наблюдавам брата и сестрата да се забавляват. — Той се изсмя злобно. — Толкова са жалки, че се питам дали си струва да се старая толкова зарад тях.
Агнес хвърли един увехнал цвят в кошничката в краката си.
— Никога не подценявай противниците, Бърнард.
— Права си — кимна той и си взе щипка емфие. — Твърдо съм решен да накарам Джудит да погаси дълга си. Ще избера място, където ще я поканя на частна вечеря. И този път ще взема всички мерки, за да се предпазя от нежелана компания. Ти ще ни видиш и ще отидеш да кажеш на Карингтън къде е жена му. Естествено ще го направиш така, че той да не разбере за участието ти. Тъй като жена му участва доброволно в интимната вечеря, той няма да може да ми поиска сметка, без да изложи себе си и съпругата си на публичен присмех. Затова ще преглътне позора и ще смири гордостта си.
— Тази случка ще сложи край на брака му — отбеляза Агнес с циничен смях. Грейсмиър вдигна рамене.
— Естествено. Нали това е главната цел на упражнението. Аз и без това не вярвам, че Джудит има някакви чувства към съпруга си. Не е възможно да го обича и едновременно с това да се старае да подкопае авторитета му. — Той се усмихна самоуверено. — Къде да организирам интимната вечеря? Какво предлагаш, скъпа? Трябва да изберем място, много по-компрометиращо от Рейнлей.
— Предлагам сепаре в малък хотел на Джърмин Стрийт — отговори с многозначителна усмивка Агнес. — Сигурна съм, че познаваш това място.