— Точно така — кимна Джудит. — Няма никаква полза да изпадаме в паника.
Засегнати от укора, графинята и кафявата мишка сведоха глави в обидено мълчание.
— Щом битката започне, ще започнат да крадат коне — отбеляза със спокоен тон една от другите дами. — Алфред нареди да скрият каретата и конете ни в един обор извън града. Казал ми е да напусна Брюксел веднага щом той потегли за фронта. Естествено аз няма да го направя — обърна се тя с усмивка към съпругата на полковника и Джудит, — но умните хора трябва да бъдат подготвени за всички възможности, нали?
— Аз никога не бих изоставила полковник Дъглас, докато се бие на живот и смърт — заяви съпругата на полковника и изчезна зад паравана на тоалетната, при което гласът й се издигна над шума на тафтяните й поли. — Дълг на всяка войнишка жена е да очаква съпруга си в тила и да крие сърдечната си болка, страха и загрижеността си. Аз бях с полковника във всички битки на континента и сега няма да избягам като страхливка… Нека дойдат проклетите французи и нека се опитат да ми сторят нещо!
Джудит, която междувременно бе овладяла нервите си, се изкиска одобрително и излезе от дамския салон. На входа на балната зала срещна Чарли.
— Видях ви да танцувате с Маркъс — нападна я веднага той. — А на мен казахте, че ще започнете едва след третия котильон.
— Това бе намерението ми — обясни тя с утешителна усмивка. — Но брат ми ме покани на валс и вашият братовчед се намеси.
— Маркъс често се проявява като тиран — промърмори укротено Чарли. — Но имам впечатлението, че жените харесват такова отношение.
— Скъпи ми Чарли — отвърна остро Джудит, — мога да ви уверя, че жените не понасят тираните.
Чарли я погледна объркано и се опита да се засмее.
— Винаги сте толкова остроумна…
— О, не се самозалъгвайте, Чарли, това не беше шега. — Тя го удари леко с ветрилото си по рамото. — Все не познавате много жени, но това ще се промени.
— Вие явно ме смятате за хлапак с жълто около устата. — Той си спомни какво беше казал братовчед му на закуска и го заболя.
Джудит се усмихна в себе си и побърза да възстанови нараненото му самочувствие.
— Не, естествено, че не ви смятам за хлапе. Работата е там, че войникът няма време за глезотии.
— Права сте, точно така е. — Чарли отново засия. — Ние имаме други неща в главите си. Дукът е невероятно спокоен, не намирате ли? Казва, че е дал нарежданията си и е абсолютно сигурен в развитието на събитията.
Джудит хвърли замислен поглед към другия край на залата, където стоеше Уелингтън, обкръжен от млади офицери и възбудени дами, и се смееше на някаква шега. В ръката си държеше чаша шампанско и със сигурност не изглеждаше като мъж, чийто смъртен враг се намира само на няколко мили оттук и подготвя армиите си за решителната битка. Глупак ли беше този човек или гений? Джудит много се надяваше да е последното. Иначе в Брюксел много скоро щеше да стане страшно.
— Мис Дейвънпорт, някой представи ли ви вече на дук Уелингтън? — Гласът на маркиз Карингтън съвсем близо до рамото й я стресна до смърт. По бузите й пропълзя издайническа червенина.
— Не — отговори тихо тя и се скри зад ветрилото си. — Трябва ли да се промъквате по този начин?
Маркъс огледа препълнения салон и подигравателно вдигна вежди.
— Да се промъквам при тази навалица? Хайде, мис Дейвънпорт, не съм способен на такива театрални номера. — Притегли ръката й върху своята и продължи с официален тон: — Позволете да ви запозная с дука. Той флиртува с всички хубавички жени, но оценява остротата на ума поне толкова високо, колкото и красивото личице.
Джудит му позволи да я отведе. Беше голяма чест да я представят на дука и може би Карингтън бе замислил тази стъпка като един вид предложение за мир. Беше глупаво да го отблъсне. Той й проправяше път през тълпата, като внимателно докосваше раменете на стоящите пред него, мърмореше извинения или леко се покланяше, докато накрая стигнаха ъгъла, в който се беше разположил Уелингтън.
— Ще позволите ли да ви представя мис Дейвънпорт, дук Уелингтън? — Маркъс побутна Джудит да застане пред него.
— Възхитен съм, мадам. — Дукът се наведе над ръката й, докато очите над внушителния нос святкаха одобрително. — Прелестна сте… Цяла вечер ви наблюдавам и се питам как бих могъл да се доближа до вас. За моя радост приятелят ми Карингтън ми разказа, че има голямото щастие да е един от добрите ви познати.
Значи постъпката на Маркъс изобщо не беше предложение за мир! Той я беше доставил тук като пакет, за да прави компания на големия пълководец.