— Какво ви засяга къде отивам, лорд Карингтън?
Не му беше трудно да отговори на този въпрос.
— Вие сте импулсивна и безотговорна, мис Дейвънпорт — отговори без заобикалки той. — Не разбирам как брат ви ви е оставил сама. Би трябвало да знае, че веднага ще хукнете към бойното поле.
— Аз съм напълно в състояние да се грижа за себе си и при нужда да се защитавам, милорд. — Джудит започваше да се ядосва. Очите й святкаха в сивата светлина на утрото.
— Срещу невъоръжен мъж може би, но срещу орда грабещи и насилващи войници след битка? Позволете да се усъмня, мадам.
— Само преди минути защитих себе си и коня срещу двама въоръжени мъже — изсъска вбесено тя.
— Браво на вас — отвърна ледено той. — Но трябва да знаете, че не съм ни най-малко впечатлен от способностите ви да се защитавате, нито от безумната ви смелост.
— Това не е ваша работа!
— Напротив. По всичко изглежда, че влизате в живота ми със стъписваща скорост. — Маркъс протегна дългите си крака и се разположи удобно. Очевидно не мислеше да слезе скоро. — Имам намерение да задълбоча нашето бегло познанство. — Изгледа я остро и тя имаше почтеността да се изчерви. — Трябваше да се сетя, че ще реагирате грубо, на моя добронамерен жест.
Джудит пое дълбоко въздух.
— Може би наистина бях малко груба, но никак не ми е приятно да ме мъкнат насам-натам като някаква стока.
— Да ви мъкнат? — повтори изумено той. — От всичко, което бях чувал досега… — Раменете му се разтресоха. — Какъв страхотен речник притежавате, моя малка невестулке! Или той е само продукт на свръхвъзбудената ви фантазия?
— Не ми харесва и да ми се надсмиват — отвърна остро Джудит.
— Е, не биваше да се държите така зле.
Джудит престана да му отговаря. Съзнаваше, че няма шанс да победи в словесния двубой. В момента пътят беше абсолютно пуст — блестяща лента с постепенно очертаващи се в утринния здрач дървета и живи плетове. Небето беше наситеносиньо, полярната звезда — далечна светла точка и Джудит имаше чувството, че двамата с Маркъс са съвсем сами накъде в края на вселената… сами и изпълнени с очакване на нещо, което тя не беше в състояние да назове. Усещаше леко присвиване в стомаха, а кожата й сякаш живееше собствен живот. Мускулестото бедро на Маркъс се допря до нейното и по тялото й се стрелна светкавица.
Маркъс усети трепването й дълбоко във вътрешността си. Усети енергията, която се излъчваше от Джудит и се свързваше с неговата собствена. Несъзнателно засили натиска на бедрото си. В сърцето му имаше само лекомислие и дързост. Той желаеше тази жена, както не беше желал никоя друга досега, и му беше все едно какво трябва да направи, за да я притежава. Ако можеше да се възползва от странната магия на това пътуване в утринния здрач, ако можеше да извлече изгода от тревогата, възбудата и драматичността на събитията, които определяха днешния ден, щеше да го направи. Усети напрежението в тялото, което беше съвсем близо до неговото, и мълча дълго време, за да даде възможност на Джудит да свикне с вълнението. Когато отново заговори, в гласа му прозвуча безгрижие, което беше в ярко противоречие с еротичното напрежение помежду им.
— Къде намерихте тази жалка кранта с магарешки уши? — попита той, впил поглед в ръцете й, които стискаха юздите.
Джудит се взираше право напред между ушите на коня; безобидният въпрос й даде възможност да си отдъхне. След известно време отговори спокойно:
— Открих го пред една кръчма. Собственикът му е толкова пиян, че няма да забележи отсъствието му поне няколко часа.
Маркъс се изправи като свещ.
— Да не искате да кажете, че сте го откраднали?
— Не, взех го само назаем — отговори тя и небрежно махна с ръка. — Щом свърша, ще върна коня и каруцата пред кръчмата.
— Вие сте нагла, безскрупулна, измамна, безумно дръзка хлапачка и конекрадка! — извика Маркъс, видимо шокиран. — За бога, някой трябва да се погрижи за вас, преди да направите нещо непоправимо и се озовете в ръцете на палача. — Изтръгна юздите от ръцете й и насочи коня към края на пътя, в сянката на един жив плет. Бедното животно изпъшка благодарно и веднага започна да пасе.
— Какво правите? — извика възмутено Джудит.
— Още не знам. — Той се обърна към нея, хвана я за раменете и в момента, в която я докосна, телата им отново се разтърсиха от чувствена светкавица. Джудит погледна в очите му, в които святкаше решителност, и се разтрепери. Горещината в корема й превърна костите и вените във вряща лава.
— Вие излъчвате невероятна магия, Джудит — проговори той и погледите им се сляха. — Толкова съм объркан, че не знам дали да ви набия, или да ви любя… но трябва да ви притежавам, по единия или по другия начин.