Джудит сведе глава, сякаш внезапно й беше натежала.
— Но тук има още много работа…
— За днес всичко свърши. Утре ще има също толкова ранени й дори много повече. — Той улови ръката й и я поведе към изхода. Тя се подхлъзна в една локва кръв и отчаяно се вкопчи в него. За момент се наслади на силата му, а гъвкавото й стройно тяло внезапно се отпусна и натежа.
Маркъс я притисна до себе си, почувства безсилието на крайниците й, крехки като на сърна. Тя миришеше на земя, кръв и пот и той се изненада безкрайно, когато в сърцето му внезапно се надигна вълна на нежност. Не беше свикнал с такива чувства, още повече когато обектът им беше Джудит, която го възбуждаше, гневеше, предизвикваше, развеселяваше — понякога всичко едновременно, — но никога досега не беше събуждала в сърцето му инстинкта на закрилник. Той целуна благоговейно влажното й чело и бързо я изведе навън в хладната нощ.
— Преди да си починем, трябва да свършим още една важна работа — съобщи той. — Уредил съм всичко. Ще го направим много дискретно.
— Какво ще правим?
Маркъс улови лявата й ръка, на която все още светеше пръстенът му, и я огледа със смръщено чело.
— Трябва да обясним някак присъствието ти с мен в онази гостилница, а обяснението може да бъде само едно. Искам без бавене да уредя нещата. В селото живее един белгийски свещеник, който е готов да извърши церемонията. Няма да трае дълго.
Джудит с болка осъзна, че незнайно по каква причина беше очаквала да спазят традицията, когато легализират връзката си. Но Маркъс очевидно се интересуваше само от това работата да се свърши бързо. Заболя я, макар да си внушаваше, че собствените й мотиви са чисто делови. Това не беше брак по любов, а най-обикновена сделка. Въпреки това не се сдържа и попита:
— Трябва да го направим сега? Сред тази кървава баня?
— Това е въпрос на чест — отвърна кратко Маркъс. — За мен… но и за теб.
Джудит усети сарказма му и се изчерви от гняв.
— Последния път, когато стана дума за честта ми, в ръката ми се появи пистолет — напомни му тя и въпреки изтощението си енергично изпъна рамене.
Отговорът на Маркъс бе предотвратен от ликуващ вик.
— Джудит! Джу! — Двамата се обърнаха изненадано. В сянката на една къща стоеше Себастиян.
— Братле! — Джудит моментално забрави Маркъс, спора, който водеха, и всичко друго и се втурна да прегърне Себастиян. — Търсих те навсякъде!
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита Себастиян и я стисна в обятията си. — Доколкото си спомням, оставих те в Брюксел.
— Но не си очаквал да остана там, нали? — засмя се изтощено тя.
Младежът поклати разкаяно глава.
— Тъй като те познавам най-добре от всички, не биваше да се залъгвам с напразни илюзии. — Едва сега забеляза Маркъс и изненадано вдигна вежди. — Добър вечер, Карингтън.
— Виждал ли си Чарли? — попита бързо Джудит, преди Маркъс да е отговорил на поздрава. — Маркъс го е търсил напразно цял ден.
— О, да, видях го преди няколко часа — отговори Себастиян. — Беше с Нийл Ларсън. Всъщност Ларсън беше ранен и Чарли трябваше да го изнесе от бойното поле. Заедно сложихме Ларсън в една от колите, които заминаха за Брюксел.
Джудит усети как Маркъс моментално се отпусна, сякаш от раменете му се смъкна тежък товар.
— Слава богу — пошепна той. Мракът в очите му и горчивата линия около устата изчезнаха и той съсредоточи вниманието си върху Себастиян. — Радвам се, че се появихте точно навреме, Дейвънпорт. Можете да ни направите голяма услуга.
— Така ли?
— Да, ще отведете сестра си пред брачния олтар.
— Какво ще направя?
— Маркъс имаш ли нещо против да поговоря пет минути насаме с брат си? — попита бързо Джудит.
Лордът се поклони церемониално.
— Естествено не. Къщата на свещеника е до църквата, както може да се очаква. След като обясниш ситуацията на брат си, елате там.
Джудит го проследи с поглед, докато изчезна в малката църквица, чиято кула беше разрушена от снаряд.
— Говори! — подкани я остро Себастиян.
Джудит му обясни какво се беше случило, макар да й беше много неловко да признае, че се бе поддала на страстта и се беше отклонила от избрания път.
Себастиян я изслуша мълчаливо. Нищо в израза на лицето му не показа каква буря бушуваше в сърцето му. Беше шокиран, че трезвомислещата му сестра изведнъж беше загубила напълно чувството си за реалност и се бе поддала на чувствените си желания, които заплашваха да разрушат всичко, за което бяха работили толкова дълго. Опита се да погледне на Маркъс Девлин като на любовник на сестра си, опита се да разбере какво имаше в този мъж, та беше събудил в сърцето на Джудит такава страст, но представата за връзката им го изпълни с такъв ужас, че побърза да я прогони.