— Велики боже, Джудит, нямам време да се карам с теб. Тук бушува война!
— Виж ти! — извика с добре изиграно учудване тя. — Точно това имах предвид и аз.
Той я хвана за раменете и я привлече към себе си.
— Може наистина да съм деспот, но тази сутрин ти си твърдоглава като бодливо свинче. — Въпреки гнева в гласа си той не можа да потисне искрите на желание в погледа си. Макар че бузите на Джудит пламтяха от възмущение, в очите й блещукаха тъмните пламъчета на страстта и Маркъс неволно си представи милувката на меките й устни върху неговите. — Бодливо свинче или не, аз те желая — пошепна той. — Сигурен съм, че ще измисля нещо за следващата нощ. — Прокара пръст по устните й и заключи: — Тогава ще бъдем на хиляди мили от всяка класна стая, обещавам ти. — Вдигна вежди и очите му светнаха. — Това ще ми гарантира ли послушанието ти, малка невестулке?
Джудит се усмихна. Гневът й беше отлетял.
— Ще дойда веднага щом ме повикате, сър.
Той обхвана лицето й с двете си ръце и я целуна за сбогом с твърд, собственически жест, който остави по устните й възбудени тръпки и накара кръвта й да закипи.
— Още едно обещание — прошепна той, обърна се и се метна на седлото. След секунди вече препускаше след другарите си, като й махаше с ръка.
8
През безкрайно дългия ден, който последва, Джудит нито за миг не помисли за любов. Следобед беше толкова уморена, че се движеше като в транс, все по-често затваряше очи, но продължаваше да работи, тласкана от неотложните нужди и ужасните страдания около нея. Предишния ден Уелингтън беше загубил пет хиляди души и от бойното поле продължаваха да докарват ранени, които цяла нощ бяха лежали на открито. Джудит имаше чувството, че потокът от ранени никога няма да престане.
Към обед небето потъмня и само след минути засвяткаха първите мълнии. Гръмотевиците са почти толкова силни колкото тътенът на оръдията вчера, каза си Джудит, която беше излязла за малко пред лазарета и се взираше в леещия се дъжд.
Пороят не спря през целия ден. Много скоро Джудит се намокри до кости, но почти не го забелязваше. Час по час изпращаха за Брюксел кервани с ранени. Рано вечерта Джудит тъкмо настаняваше две по-леко ранени войничета в една от колите, когато я повика колеблив глас.
— Чарли! — Тя вдигна глава, изненадана и зарадвана, че го вижда. От косата й се стичаше вода. — Слава на бога, ти си жив и здрав!
— Добре съм — отговори той, силно изчервен от смущение, и продължи, заеквайки: — Вижте, мис Дейвънпорт… Джудит… моят братовчед… ами, Маркъс ме изпрати да те отведа веднага при него. Той е при армията във Ватерло. Трябва да тръгнем незабавно.
Напълно изтощена, Джудит слезе от каруцата с ранените. Какво бе казал Маркъс на Чарли?
— Далече ли е?
— Не, само няколко мили. Армията е заела позиции от другата страна на пътя за Брюксел — обясни Чарли. — Днес заради лошото време нямаше сражение.
— Трябва да взема коня и колата си.
— Аз се погрижих. Ето ги там, пред онази къща. — Той се взря в някаква невидима точка помежду им, неспособен да я погледне в очите. — Той каза, че сте… мисля, че в такъв случай се изказват благопожелания.
— О, Чарли, в момента ми е много трудно да ти обясня — отвърна тя и стисна ръката му. — В действителност не знам дали изобщо съм в състояние да ти обясня. Всичко стана толкова бързо.
— Докато бяхме в Брюксел, ти нямаше намерение…
— Прав си — прекъсна го тя, осъзнала какво засрамващо подозрение го мъчеше — че тя й Маркъс го бяха направили на глупак, че през цялото време са имали тайна връзка. — Всичко стана внезапно. Не знам мога ли да очаквам от теб разбиране, след като самата аз не го разбирам.
— О! — Чарли не изглеждаше убеден, когато й помогна да се качи в колата. — Ще вържа коня си отзад и ще седна до теб. Намерих и чергило, с което ще се покрием.
Джудит взе юздите и двамата се сгушиха под чергилото, макар че бяха абсолютно мокри. След известно време Чарли заговори развълнувано:
— Моят братовчед никога не върши необмислени неща. Защо се е оженил точно когато бушува най-голямата битка на всички времена? Мислех, че сляпо влюбени мъже и жени има само в романите на мисис Радклиф.
Джудит неволно се засмя и помилва ръката му.
— Сега убеди ли се, че действителността е много по-странна и по-безумна от всички романи на света? — Дано това обяснение да го задоволи. Момче като Чарли не можеше да се справи с истината за тази внезапна женитба: гореща страст, взаимно прелъстяване, неблагоприятни обстоятелства и крайно изострено чувство за чест, съчетано с безсъвестно възползване от благоприятния случай.