Но това не беше вярно! Да, повърхностно погледнато, тя изглеждаше точно такава. Не играеше съвсем честно в този брак, но в никакъв случай не беше отвратителната личност, за каквато той я смяташе.
При никакви обстоятелства нямаше да му позволи да я подчини на волята си с оскъдни джобни пари и с контролираща ръка върху портмонето й! Решена да се бори, Джудит стисна устни. Онова, което можеше да направи за Сали, щеше да направи и за себе си. Щеше да се върне към старото време и да печели издръжката си на игралната маса. А Маркъс Девлин и тримесечната му издръжка да вървят по дяволите!
Половин час по-късно, придружена от един лакей, Джудит отиде в жилището на брат си на Албърмерл Стрийт. Себастиян тъкмо се готвеше да излезе на следобедна езда, но с обичайното си добродушие отложи излизането и отведе сестра си в дневната.
— Искаш ли шери?
— Моля те. — Джудит пое чашата и я изпи на един дъх.
— Какво мога да направя за теб, Джу?
— Много неща. — Тя му обясни, че до утре сутринта трябва да се сдобие с четири хиляди фунта.
Себастиян смръщи чело.
— Това е голяма печалба за една-единствена вечер, Джу.
— Знам, но какво друго ми остава? Ако Маркъс узнае какво е направила Сали, ще избухне скандал. Джак със сигурност ще прояви разбиране, но ако Маркъс реагира остро, ще се присъедини към него — както обикновено.
— Твоят мъж има прекалено голяма власт — отбеляза с леко раздразнение Себастиян.
— Прав си — кимна гневно Джудит. — По-големият брат на Джак, настойник на Чарли… и мой съпруг — завърши почти със злоба в гласа тя.
— Какво се е случило? — попита без заобикалки Себастиян. Джудит му разказа за последния сблъсък, опитвайки се да владее гласа си, но докато предаваше ужасната сцена, гневът отново забушува в сърцето й. Докато ходеше напред-назад в малката, уютно обзаведена стая, бродираните волани на полата й се заплитаха около глезените.
— Това е непоносимо — изсъска накрая тя и ядно размаха ръце. — Маркъс е непоносим, ситуацията е непоносима.
— Какво ще предприемеш? — Себастиян познаваше достатъчно добре сестра си, за да знае, че тя няма намерение да се примири с изискванията на тираничния си съпруг.
— Сама ще се грижа за себе си — отговори веднага тя. — Ще играя. Както правех преди.
Себастиян леко изсвири през зъби.
— Предполагам, не си му казала, че тогава в кръчмата на Катр Бра не си имала представа за присъствието на онези джентълмени, нали? Според мен именно това е причината за всичките ви… разногласия.
Джудит поклати глава.
— Няма полза да му призная истината. Маркъс е твърдо решен да мисли само най-лошото за мен, а и истината е доста съмнителна. — Тя погледна безпомощно брат си. — Да предположим, че му кажа: „Не те примамих нарочно в мрежите си, но все пак се възползвах от благоприятния случай. Аз съм авантюристка, която имаше спешна нужда от сигурна обществена позиция, за да постигне тайната си цел. Освен това ние не сме законно венчани, но аз не искам ти да го знаеш.“ Какво ще стане тогава? — Тя изгледа Себастиян с високо вдигнати вежди.
Той се престори, че размишлява усилено.
— Не, боя се, че това не е добро решение, Джу. Но каквото и да е, ти знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Игрите с високи залози у мадам Долби започват обикновено след полунощ. Ако отидеш в Кавендиш Хаус, ще дойда да те взема и ще те заведа там. Така добре ли е?
— Прекрасно. Маркъс няма намерение да отиде в Кавендиш Хаус и няма да се изненада, че ще върна в ранните утринни часове. И без това се движим в различни кръгове.
— Най-добре да вземеш малко пари от фонд „Грейсмиър“ — ухили се Себастиян. — В началото ще загубиш няколко игри и трябва да плащаш залозите си. Сигурен съм, че мъжът ти няма да ти даде нужните за това пари. — Той отиде в спалнята си и се върна с торбичка златни монети. — Осемстотин. — Бутна торбичката в ръцете й и заключи: — Ако не ги направиш четири хиляди, ще знам, че си загубила чувството си към картите.
Джудит се засмя и претегли торбичката в ръката си.
— Не се притеснявай. Впрочем, има още нещо, за което ми е необходима помощта ти. — Тя остави чашата си на масата и застана пред брат си. — Щом съм решила да му обявя война, смятам да го направя както трябва. Искам да ми купиш двуколка с висока седалка и два хубави коня. Маркъс се изказва крайно пренебрежително за разпуснатите жени, които обикалят града сами в спортните си карети. Ако и аз си купя такава кола, това ще потвърди ласкателното му мнение за мен.