— Разбира се, щом желаеш. Аз естествено не принадлежа към приятелския му кръг и не го познавам особено добре, но въпреки това ще си позволя да те представя.
Джудит се огледа за Себастиян и го откри да танцува с Хариет Мортън. В последно време брат й танцуваше твърде често с Хариет Мортън, макар че плахите, кротки и нежни седемдесетгодишни девойки не бяха негов тип. Тя устреми пронизващ поглед в гърба му и зачака той да се обърне. Себастиян знаеше, че днес Джудит е решила да бъде представена на общия им враг и че той трябва да се включи в тази среща. Трябваше само да чака знака на сестра си.
— Кълна се, че в този сезон страната ни е ужасяващо пусто място — оповести тържествено лорд Грейсмиър пред хората, които го бяха заобиколили, без да забележи приближаващите се Джудит и Чарли. — Кал и пак кал. Докъдето стига погледът, само кал.
— Тогава не разбирам защо се върнахте в града, Грейсмиър — отбеляза един от мъжете.
— О, имам си причини — отговори Бърнард с тънка усмивка. В този миг видя Чарли и придружителката му и се усмихна широко. — О, Фенуик, надявам се, че ще ме представите на очарователната лейди Карингтън. Милейди, цяла вечер чакам да се запозная с вас. — Той се поклони и поднесе ръката на Джудит към устните си.
— Милорд… — Джудит погледна втренчено мъжа, който вече две години владееше мислите й и когато беше будна, и когато спеше — от момента, когато с брат си прочетоха писмото, което баща им беше написал непосредствено преди смъртта си. Тогава децата му разбраха, че позорът и бягството му в изгнание имаха съвсем други причини, а не необузданата му страст към хазарта.
Бърнард Мелвил имаше бледосини очи — като на риба, каза си с внезапен прилив на отвращение Джудит. Тези очи сякаш гледаха право в душата й.
Тя издърпа ръката си от неговата и устоя на напора да изтрие в полата си мястото, където се бяха допрели устните му. Почувства се омърсена от докосването му въпреки копринените ръкавици, които носеше. Мъжът насреща й имаше жестока уста и остро очертан нос под рибешките си очи. Цялото му същество излъчваше безпощадност. Как, за бога, щеше да крие омразата и отвращението си и да се преструва на възхитена от него?
Трябваше да се овладее. Нали беше експерт в прикриването на истинските чувства… благодарение на същия този Грейсмиър. Отвори ветрилото си и се усмихна на новия си познат над ръба му.
— Доколкото чух, наскоро сте се върнали от провинцията, сър? Къде бяхте?
— Имам малък имот в Йоркшир — отговори той. — Доста неугледно място, но считам за свой дълг от време на време да го посещавам.
„Креншоу“. Имотът, спечелен от баща й. Земята, която по право принадлежеше на Себастиян. В гърдите й се надигна луд гняв и тя бързо сведе очи, за да не се издаде.
— За съжаление не познавам Йоркшир, сър.
— Чух, че сте прекарали по-голямата част от живота си в чужбина, мадам.
— Поласкана съм, че знаете толкова много за мен, сър. — Тя се засмя кокетно и изкусително — със смеха, който беше овладяла до съвършенство.
— Скъпа лейди Карингтън, трябва да знаете, че новината за вашата женитба достигна до нас като освежаващ бриз сред ужасно скучното лято.
— Не заслужавам чак такъв комплимент, лорд Грейсмиър. Нямах представа, че женитбата ми е била най-важното събитие на лятото… разбира се, редом с Ватерло — отвърна с добре изиграно смущение тя. Това беше грешка, но Джудит не можа да устои на изкушението да го бодне.
Наобиколилите ги мъже се засмяха одобрително и бузите на Грейсмиър се зачервиха. Но след миг и той избухна в смях.
— Имахте пълното право да ми посочите колко съм глупав, мадам. Комплиментът беше съмнителен. Простете, но красотата ви явно е замаяла ума ми.
— Ето това, сър, е неустоим комплимент — отвърна Джудит и докосна ръката му с ветрилото си. — Възхищавам се на бързината, с която възвърнахте сигурността си.
Той се поклони отново.
— Мога ли да се надявам, че ще ми окажете честта да танцувате с мен?
— Бях обещала този танц на брат си, но не вярвам, че той ще настоява на правото си, сър. — Джудит се обърна към Себастиян, който непринудено се бе приближил към групата. — Ще ме освободиш от задължението да танцувам с теб, нали, скъпи?
— Всички знаят, че претенциите на братята са несериозни, мила — отговори весело той.
— Познавате ли брат ми, лорд Грейсмиър.
— Мисля, че не — отговори графът. — Но семейната прилика е фрапираща.
— Да, така казват всички. — Младежът се поклони като съвършен светски лъв. — Себастиян Дейвънпорт, на вашите услуги.
— Радвам се. — Грейсмиър отговори на поклона и измери младия мъж със студен, пресметлив поглед, докато Себастиян се усмихваше простодушно. Агнес го бе видяла при мисис Долби, значи обичаше да играе. Скоро щеше да разбере дали е добър и най-вече дали има пари.