Не му беше трудно да играе така, че да загуби срещу Грейсмиър. Противникът му беше изключителен картоиграч и за Себастиян не беше проблем да запише значителни загуби. Грейсмиър държеше банката. От време на време погледът му се устремяваше през масата за макао към домакина, настанен удобно във високия стол с облегалки, очевидно без да се притеснява от факта, че беше загубил повече от другите играчи.
— Тази вечер щастието ви е изоставило, Дейвънпорт — отбеляза един от гостите му.
Себастиян вдигна рамене и отпи голяма глътка вино.
— Щастието идва и си отива, скъпи приятелю. Какво ще кажете за виното ми?
— Отлично е! Кой е доставчикът ви?
— Харпърс на Грейсчърч Стрийт. — Себастиян бутна един жетон към средата на масата. — Отварям. — Той положи картите си върху масата и примирено поклати глава, когато Грейсмиър го изпревари с една точка. Графът жадно облиза устни и записа новата печалба на листчето пред себе си.
Гняв и отвращение съскаха като отровни змии в сърцето и главата на Себастиян. Колко ли пъти Грейсмиър се беше облизвал така, докато беше играл срещу Джордж Девъроу за наследството и богатството му? В кой етап от играта беше решил да използва маркирани карти? Грейсмиър беше добър играч, но не чак толкова, че да победи бащата на Себастиян. Кога беше стигнал до извода, че не може да спечели с честна игра?
Себастиян и Джудит безброй пъти се бяха опитвали да си представят тази последна, решаваща игра, да я възстановят в подробности. Моментът, когато баща им беше загубил и последната игра, убеден, че Грейсмиър е използвал маркирани карти. Моментът, когато беше решил да разкрие измамата на противника си и да си върне загубеното. И страшният момент, когато Грейсмиър отворил картите, след като тайно мушнал между тях подправена карта, за да го обвини в измама.
Какво стана след това? Последното писмо на бащата разкри истината пред децата му. То им даде обяснение за живота, който бяха принудени да водят — обяснение, което беше твърде различно от онова, което знаеха дотогава: за неизплатими дългове от игра, принудили баща им да замине в изгнание. Това писмо беше оправданието на Джордж Девъроу, в което той описваше само голите факти — как Грейсмиър го обвинил в измама, как представил пред обществеността уж убедителното доказателство, което разрушило живота на жертвата му. Накрая Джордж Девъроу уверяваше децата си в своята невинност и ги заклеваше да вярват, че измамникът е бил Грейсмиър, а не той.
Последвалият скандал бе отнел завинаги честта на Джордж Девъроу и той се принуди да избяга в чужбина, обезнаследен от семейството си и опозорен в очите на обществото. За да се спаси от позора, той се отказа от фамилното име и заживя с децата си под чуждо име. След скандала, младата му жена, майката на децата му, се оттегли в далечен манастир във Франция, където умря самотна и нещастна. След години и самият Джордж стана жертва на загубените илюзии и засилилите се депресии и посегна на живота си.
Сега децата му щяха да отмъстят за позора и мизерията, в която бяха живели досега.
Силата на това убеждение накара Себастиян отново да си спомни ролята, която трябваше да играе. Нямаше право да седи мрачен на собствената си маса и да се отдава на горчиви спомени.
— Мисля, че за тази нощ загубих достатъчно — оповести той с прозявка и бутна стола си. — Следващия път ще се реванширам, Грейсмиър…
Графът събра картите си и се усмихна.
— Удоволствието ще е изцяло мое, Дейвънпорт.
— Играл ли си и друг път с Грейсмиър? — попита виконт Мидълтън, който след излизането на графа остана със Себастиян в тесния коридор. Целият му вид издаваше неловкост.
— Не. Чух, че едва наскоро се е върнал в града. — Себастиян покани приятеля си да поседят в дневната на чашка хубав коняк. — Какво ти е, Хари? Какво знаеш за играта на Грейсмиър?
— Дяволски малко. — Хари се взря мрачно в чашата си. Той беше красив млад мъж, строен и гъвкав, винаги ведър и безгрижен, което според преценката на Себастиян издаваше аристократичен произход и осигурено състояние, както и непоколебима обществена позиция. Което не го правеше по-малко симпатичен.
— Не искам да говоря лошо за другите, приятелю — продължи Хари, — но… факт е, че Грейсмиър е крайно неприятен и опасен противник на карти. — Той отново сведе глава към чашата си и разклати кехлибарената течност в нея. После хвърли към Себастиян поглед, който трябваше да придаде на думите му известна шеговитост. — Все пак ти си нов в Лондон, Себастиян, и… позволявам си да ти дам малък съвет… докато сме само двамата… не че искам да се намесвам.