Себастиян поклати глава.
— Значи ли това, че искаш да ме предупредиш, Хари?
Приятелят му глътна коняка си на един дъх.
— Грейсмиър е картоиграч, който пълни джобовете си с парите на другите. Ти няма да си първото пиленце… — Той млъкна и се покашля смутено. По-добре да не намеква, че приятелите му биха могли да се забъркат в подобна каша.
— Не се бой, Хари — каза Себастиян. — Аз не съм вчерашен.
— Не… не съм искал да кажа, дори да намекна такова нещо. Помислих само, че ако нямаш представа… че е редно да ти обърна внимание… нали знаеш.
— Да, разбирам те, Хари, и оценявам високо предупреждението ти. — Себастиян го тупна приятелски по рамото.
— Нали ще бъдеш предпазлив? — Хари не се отказваше толкова лесно. Явно считаше за свое задължение да каже всичко, което му беше на сърцето. — Нали ще внимаваш?
— Ще внимавам, Хари, не се притеснявай — увери го с усмивка Себастиян. — Аз не съм глупакът, за какъвто ме смята Грейсмиър. Моля те, Хари, не го забравяй.
Хари набръчка чело в старанието си да проумее смисъла на забележката, но усилието беше твърде голямо за замъгления му мозък и се отказа. Скоро след това стана да си върви.
Себастиян си легна скоро след като изпрати госта си и си позволи известно време да се отдаде на по-приятни мисли. Две плахи сини очи, красиво носле и мека уста се появиха пред вътрешния му взор — както почти всяка вечер в последно време, откакто се бе запознал с Хариет Мортън. Той се усмихна на себе си в мрака. Ако го бяха попитали преди време, щеше да каже, че наивно младо момиче, едва наскоро въведено в обществото, няма да привлече вниманието му дори за пет минути. Но Хариет беше различна. Себастиян не знаеше защо, но беше уверен в това. Тя беше мека и податлива на влияние и той копнееше да я закриля и да пази невинността й и…
Ама че работа! Себастиян избухна в тих смях. Какво ли щеше да каже Джу, ако можеше да го чуе? Трябваше да я помоли да каже няколко добри думи за него пред лейди Летисия Мортън. Така щеше да официализира досегашното неофициално ухажване на мис Мортън.
— Мисля, че намерих пиленцето. Убеден съм, че е узряло за оскубване — заяви Грейсмиър и отпи с доволна усмивка глътка портвайн. — Тази вечер спечелих от него седемстотин гвинеи. — Той разхлаби вратовръзката си. — Загубата изобщо не му направи впечатление.
— Питам се откъде идват тези двамата. — Агнес се изтегна на леглото и жадно проследи как любовникът й се събличаше. Очите й святкаха в очакване. — Никой не знае… От друга страна обаче… кой би се осмелил да критикува произхода и миналото на жената, която Маркъс Девлин е избрал за своя съпруга? Един Карингтън никога не би избрал неподходяща партия.
— О, нали знаеш колко широко са разклонени семействата на континента! Повечето са богати и имат десетки барони и други подобни титли.
— Докато пиленцето е полезно за твоите цели, нищо друго няма значение. — Агнес взе ножичката от нощното си шкафче и изряза счупения си нокът, потънала в мислите си.
— Полезно за нашите цели — поправи я меко Грейсмиър. — Що се отнася до личните ми цели, аз имам намерение да поддържам тесни връзка с лейди Карингтън. — Той свали панталона си и го хвърли небрежно в един ъгъл. — Това със сигурност ще вбеси Маркъс.
— Не мислиш ли, че вече си му създал достатъчно ядове?
Смехът на Бърнард прозвуча безрадостно.
— Все още имам една сметка за уреждане с него, скъпа моя. Не след дълго ще стъпча гордостта му в калта, уверявам те. — Устата му се изкриви в жестока усмивка.
— Разкажи ми какво се случи в деня, когато те завари с Марта в онези ужасна гостилница — помоли Агнес с надеждата, че този път щеше да чуе края на историята. Но както винаги, лицето му изведнъж се затвори и стана безизразно.
— Това засяга само мен и Карингтън. — Той опря едно коляно на леглото.
Агнес плъзна ръка нагоре по бедрото му. Въпреки всичко, което ставаше между тях, въпреки интимността, която споделяха, въпреки годините, прекарани заедно, тя беше принудена да приеме, че онзи ден в съмнителната гостилница беше нещо, което Бърнард никога нямаше да сподели с нея. След случилото се той изчезна за един месец и когато се върна с младата си съпруга в столицата, изглеждаше непроменен; Агнес обаче откри в тъмния му характер нова черта, която дотогава беше държал дълбоко скрита.
— Значи имаш намерение да се позабавляваш с кокетката Джудит? — Пръстите й се плъзгаха възбуждащо към слабините му. — Онази вечер явно се наслаждаваше на танца ви.
Грейсмиър се изсмя подигравателно и опря и другото си коляно на леглото.
— Ще се погрижа проклетата гордост на Маркъс Девлин да претърпи удар, от който няма да се съвземе никога, любов моя. И Джудит ще ми помогне да го унижа, както аз искам. Естествено само ако ти нямаш възражения — допълни той с вдигнати вежди.