— Вдигни полата си.
Заповедта беше нежна, произнесена шепнешком, но от всяка дума струеше сила и горещо желание. Джудит бавно вдигна меката материя до талията си.
— Разтвори крака.
Той свали ръце от раменете й, отвори халата си и разкри втвърдения си член, готов да я завладее.
Джудит се подчини на могъщия прилив на страстта, който я понесе на вълните си, и разтвори крака. Продължи да стиска фустата си на талията и се облегна на стената, търсейки опора. Маркъс я повдигна леко и проникна дълбоко в утробата й. Раздвижи се в нея, сложил ръце на хълбоците й, без да я изпуска от поглед. Само слабините им се допираха, само очите им говореха.
Черният му поглед я погълна, тялото му установи контрол над нейното. Джудит усети как се загуби. Волята й се предаде на някаква сила извън нея. Сила, която й даряваше блаженство и едновременно с това я владееше. Главата й се облегна на стената, шията й се изви бяла и ранима над кръглото деколте на ризата. Маркъс вдигна ръце, за да смъкне тънката риза и да разголи гърдите й. Вгледа се жадно в пищната им кремаво-бяла закръгленост и кимна доволно. Усещаше покорството на Джудит, усещаше как тялото й се предава на силата и волята му. Заля го вълна на тържество, отне дъха му и той усили тласъците си, за да я направи окончателно част от себе си, да слее телата им, да проникне в тайните кътчета на съществото й, които я отделяха от него. За един кратък момент беше опитомил своята малка невестулка… за този кратък момент я беше оковал за себе си с веригите на чувственото удоволствие, което беше изцяло в неговите ръце, което можеше да дарява или не по свое усмотрение.
Маркъс се оттегли бавно, докато в утробата й остана само върхът на члена му. Очите на Джудит го умоляваха да се завърне, но тя остана безмълвна, обгърната от дълбокото мълчание в света на чувствената наслада, създаден от тях двамата. Той излезе изцяло от нея и тишината бе прекъсната от тиха въздишка на разочарование, но Маркъс сложи отново ръце на хълбоците й и я обърна с лице към стената. Притисна се в гърба й и когато тя премести тежестта си, за да се нагоди към тялото му, отново проникна без усилия в топлата й утроба.
Гърдите й бяха притиснати към стената, бузата й почиваше върху хладния камък. Поради липсата на контакт с погледи тя беше изцяло във властта на мъжа зад себе си. Отдаването й беше тотално и Маркъс изпита нов прилив на триумф на власт. Гордостта на собственика, която произтичаше от чувствената чистота на това сливане и се засилваше с всяка сладостна въздишка.
Тази нощ силата му беше неизтощима. Той нахлуваше отново и отново в утробата й с мощни тласъци, пак и пак, с безкрайна енергия. Заповядваше без думи; само ръцете му й показваха какво искаше от нея и тя го следваше сляпо и безволно, сякаш я беше омагьосал. Отново и отново я хвърляше в пропастта на задъханата, зашеметяваща страст, докарваше я до тесния ръб, където насладата граничеше с болката. Отново и отново тя се извиваше под пламенните му милувки, посрещаше тялото, устата и ръцете му и двамата се носеха към страната на чувствената магия, за чието съществуване не бяха подозирали, а Маркъс безжалостно проникваше в най-тайните кътчета на душата й.
Щеше да има други нощи… много нощи, в които Джудит щеше да взема инициативата, да поставя изисквания и да го дарява с лудо удоволствие чрез собственото си задоволяване, но тази нощ Маркъс беше единственият творец и господар на насладата й. В дългите, тихи часове на нощта, чак до сутринта, когато небето просветля, двамата се движеха мълчаливо по стаята, от пода към леглото, от стола към дивана. Понякога Джудит седеше върху Маркъс, друг път лежеше под него. Усещаше дебелия килим под гърба си, тръпнеше от хладния брокат на шезлонга или от гладката коприна на чаршафите.
Накрая Маркъс я положи върху студената, полирана повърхност на дългата маса от розово дърво. Джудит усети с гърба си твърдостта и гладкостта на дървото, което не се поддаваше на натиска, и зачака с трепет. Маркъс вдигна краката й и ги сложи на раменете си, след това проникна с мощен тласък в утробата й. Сливането на телата им беше толкова пълно и съвършено, че Джудит не беше в състояние да каже къде свършваше собственото й тяло и започваше неговото. Тишината на нощта най-сетне бе прекъсната, когато се смесиха стихийните им викове на див и примитивен екстаз.
Джудит вдигна ръце над главата си и уви крака около хълбоците му с надеждата да го задържи в себе си, докато двамата заедно стигнат до върха. Така жадуваше да усети в себе си горещия поток на страстта му. Експлозията беше толкова силна, че тялото й се отпусна изведнъж и тя остана да лежи безсилна и безволна като жертвен дар пред олтара на страстта.