Мина доста време, преди Маркъс да намери сили да вдигне жена си от масата и да я отнесе в леглото. Не знаеше дали тя спи или е припаднала, толкова дълбоко и тежко беше дишането й, толкова меко и отпуснато беше тялото й. Той падна на възглавниците до нея и моментално потъна в дълбок сън.
След около час Джудит изплува бавно от черните дълбини на изтощението. Остана да лежи спокойно в бледата светлина на новото утро, носейки се между съня и действителността, когато споменът й се върна, за да намери смисъла на този безумен изблик от чувствена радост. Припомни си, че този път Маркъс не се беше отдръпнал от нея във върховния миг на страстта, и се опита да се усмихне. Нарочно ли го беше направил или причината беше в това, че опияняващата им любовна игра бе прогонила всички трезви, убиващи насладата размишления?
Джудит въздъхна и потъна в дълбок сън без сънища.
18
— Колко мило, че сте решили да ме посетите, лейди Карингтън! — Летисия Мортън се усмихна на гостенката си от дълбините на отрупания с възглавници шезлонг. — Брат ви не пожела ли да ви придружи? — Тя устреми самодоволен поглед към дъщеря си, която бродираше до прозореца. Хариет беше много красива в роклята от бродиран муселин. В последно време Летисия почти непрекъснато мислеше за предстоящата женитба на скъпата си дъщеря и тези мисли бяха изключително приятни. Братът на лейди Карингтън показваше ясно предпочитанието си към Хариет и свързването й с него щеше да осигури на семейството им достъп до най-изисканите кръгове.
— Днес още не съм го виждала — отговори Джудит и свали ръкавиците си. — Дойдох да попитам дали Хариет би пожелала да излезе с мен на разходка днес следобед.
Момичето се усмихна плахо.
— Естествено, Хариет с радост ще се разходи с вас — отговори Летисия вместо дъщеря си. — Върви да се преоблечеш, момиче!
Хариет се поколеба.
— Лейди Барет бе споменала, че смята да намине, мамо. Обеща да донесе сините панделки, които купихме вчера… от разсеяност ги оставих в каретата й.
— Лейди Барет ще прояви разбиране, сигурна съм. Побързай, не бива да караме лейди Карингтън да ни чака.
Хариет се подчини без повече възражения и излезе.
— Лейди Барет е много внимателна към Хариет — заговори замислено Джудит. — За вас сигурно е голяма утеха да имате такава приятелка, мадам.
Летисия въздъхна тежко.
— За мен е голямо мъчение да боледувам толкова дълго, лейди Карингтън. Агнес наистина се грижи трогателно за Хариет.
— Може би ще ми позволите и аз да изпълнявам понякога ролята на компаньонка? — предложи весело Джудит. — Ако Хариет няма нищо против, следващия четвъртък ще отидем двете на благотворителния бал в „Олмакс“.
— О, много сте любезна. — Летисия намокри устните си с дантелената кърпичка, напоена с лавандулова вода.
— Но моля ви! Ще се радвам, ако дъщеря ви вечеря с нас преди бала. Ще изпратя Себастиян с каретата си да я вземе.
— О, недейте, не бива да си създавате такива проблеми.
— Това не е проблем за мен, освен това съм сигурна, че брат ми с огромно удоволствие ще дойде да вземе Хариет — изрече Джудит със съзаклятническа усмивка и Летисия й отговори със самодоволно кимване.
— О, Хариет, много бързо се приготвихте. — Джудит посрещна с радост появата на младото момиче. — Каква възхитителна шапка!
Хариет почервеня.
— Брат ви бе така любезен да ми направи комплимент за нея.
— Отлично си го представям — изкиска се Джудит. — Себастиян харесва точно този вид шапки. — Тя стана решително от стола си. — Ако сте готова…
На улицата Хариет огледа с известно съмнение високия спортен файтон.
— Колата ми е напълно безопасна, уверявам ви. — Джудит се качи спокойно на капрата и протегна ръка на момичето. — Бъдете сигурна, че няма да се обърнем. Обещавам да ви пазя.
— Но аз не се страхувам от височината — отвърна смело Хариет и пое подадената й ръка. Въпреки това, когато се настани на седалката до Джудит, лицето й беше побледняло. — Господи, никога не съм пътувала с такова нещо! — Тя погледна с ужас неспокойно потропващите коне. Те отметнаха глави назад и сбруята им прозвънна в хладния есенен въздух.
Джудит едва забележимо стегна юздите.
— Конете ми са отпочинали — обясни тя с ведро безгрижие, което беше неразбираемо за Хариет. — Вчера не сме излизали, затова са малко нервни и копнеят да се раздвижат. — Тя заповяда на ратайчето да пусне юздите и конете препуснаха напред като светкавици. Хариет изписка тихо и се вкопчи в седалката. Джудит моментално ги укроти и леката карета продължи напред в равномерен тръс.