Джудит кимна облекчено, махна весело на Хариет и подкара конете в галоп. „Веднага“ е разтегливо понятие, каза си тя, пък и не беше дала изрично обещание на Маркъс. Той щеше да прекара поне още три четвърти час извън парка и тя имаше удобен случай да засили още малко интереса в очите на Бърнард Мелвил. Не биваше да го пропусне.
Джудит откри набелязаната жертва пред портите на Аспли Хаус. Грейсмиър разговаряше с група приятели, лейди Барет не се виждаше никъде. Това й спести усилието да окуражи лорда да я придружи, без да включи в поканата и приятелката му.
— Ето че се срещнахме пак, милорд — поздрави усмихнато тя.
— Доставих Хариет в дома й здрава и читава. Искате ли да направите една обиколка с мен?
— Чувствам се почетен, лейди Карингтън. Знам, че всички мъже в парка ще ми завиждат.
— Е, не преувеличавайте — засмя се Джудит.
— Ни най-малко — изрече пламенно той и се настани на седалката до нея. — Уменията ви будят всеобщо възхищение, мадам. Карингтън ли ви научи да управлявате така добре конете си?
— Не — отговори Джудит и плесна с камшика, подготвяйки се да полее семената, които вече бяха покълнали. — Честно казано, моят съпруг не е много съгласен да излизам с тази кола. — Тя погледна многозначително придружителя си, сякаш искаше да каже: знаете какво имам предвид.
— Но не ви е забранил, нали? — попита Грейсмиър.
— Не. Аз не позволявам да ми забраняват каквото и да било. — Тя се усмихна дяволито.
— Изненадвам се, че Карингтън е готов да прави компромиси. Всички в обществото го познават като неотстъпчив характер.
— Такъв е и с мен — отвърна нацупено тя. — Но аз не разбирам защо да не се забавлявам, щом така ми харесва.
— Разбирам. — Тъкмо гордият Маркъс ли трябваше да се ожени за тази разглезена хлапачка! При тази приятна мисъл, толкова благоприятна за целите му, Грейсмиър се засмя доволно.
— За съжаление — продължи тихо, доверчиво Джудит, — моят мъж упорито отказва да ви приеме в дома си. — Кракът й бегло докосна коляното му. — Според мен това е глупост, но не съм в състояние да го разубедя. — Отново го дари със съзаклятническа усмивка и заключи: — Затова е необходимо да запазим приятелството си в тайна… да бъдем дискретни. Нали разбирате какво искам да кажа? Така, както правим в момента.
— Естествено, че разбирам. — Грейсмиър не можа да скрие радостта си от готовността на младата маркиза да падне в ръцете му като узряла ябълка. — Не ви ли е страх, че можете да срещнете съпруга си в парка?
Джудит поклати глава.
— Не и днес следобед. Изпратих го да ми купи нещо и това ще му отнеме поне час.
— Виждам, че се наслаждавате на играта с опасността, Джудит… ще позволите ли да ви наричам така?
— Да, естествено. Всъщност играта с опасността не ме възбужда особено, сър, но си запазвам правото сама да избирам приятелите си. След като Карингтън не ме приема такава, каквато съм, трябва да намеря начин да заобиколя неодобрението му. — Тя запърха кокетно с мигли. — Шокирам ли ви с възгледите си, Бърнард? Знам, че не подхождат на послушна съпруга.
Той задържа погледа й и в очите му отново светна интерес.
— Напротив. Трябва да ви кажа, че винаги съм оценявал дами със свободен нрав като вашия. Нямам вкус към покорните съпруги и ако желаете да поддържате приятелство с мен, за да потвърдите независимостта си, за мен ще бъде чест да ви подкрепям с всички сили.
Джудит го погледна втренчено и на лицето й изгря изкусителна усмивка.
— Тогава всичко е наред, сър. — Протегна му ръка, той я улови и я стисна силно.
— Единни сме, мадам.
— Но трябва да си остане наша тайна.
— Естествено. — Грейсмиър сложи ръка на сърцето си. — Аз ще мълча като гроб. На публично място ще разговаряме кратко и хладно и ще пестим приятелството си за мигове като тези.
— Точно така ще направим, милорд. — Джудит се изкиска възбудено и устните на Грейсмиър се изкривиха в самодоволна, леко пренебрежителна усмивка.
— Мис Мортън е много мило момиче — заговори Джудит след кратка пауза.
— Чудесна е — отвърна лордът. — За съжаление крехкото здраве на майка й не позволява на момичето да се явява в обществото толкова често, колкото заслужава.
— Доколкото разбрах, лейди Барет е готова да изпълнява ролята на почетна дама.
— Да, Агнес много се старае да замени майката и Хариет трябва да й бъде благодарна.
— Чух, че ще наследи голямо състояние.
— Така ли? Не знаех.
„Много благодаря, милорд.“ С този неискрен отговор той й бе казал всичко, което искаше да знае.
Скоро след това Грейсмиър слезе пред Аспли Хаус и Джудит потегли бързо към дома си. Беше доста по-късно, отколкото беше очаквала, и сигурно нямаше да стигне вкъщи преди Маркъс. За щастие точно тогава се появи Себастиян и тя бързо спря колата.