— Ако си въобразяваш, че можеш да ме накараш да изпитам угризения на съвестта, братко, мога да те уверя, че това не ти се удава. — Маркъс все още я държеше в прегръдката си и тя се отдръпна крачка назад. Ала хватката му се стегна и тя трябваше да се върне при него. Усмихна му се, макар че й беше неудобно от зяпащите коняри.
— По принцип не се занимавам с безнадеждни случаи — отговори ухилено Себастиян. — Тъй като виждам, че в момента нямаш нужда от мен, смятам да се сбогувам.
— Впрочем, ние с теб имаме един въпрос за уреждане — намеси се Маркъс. Шеговитият тон беше забравен. Себастиян го изгледа с високо вдигнати вежди и лордът продължи: — От пет дни се опитвам да те намеря. Ще отидеш ли тази вечер в „Уайтс“ или в „Уотърс“?
— Ще бъда в „Уайтс“ — отговори без колебание Себастиян. Грейсмиър беше казал, че тази вечер смята да играе там фараон.
Маркъс усети трептенията между брата и сестрата така ясно, сякаш бяха видими. И друг път му бяха правили впечатление тези уникални моменти на вътрешно напрежение, когато двамата влагаха в изречените думи смисъл, известен само на тях.
— Добре, ще се видим в „Уайтс“ — кимна той.
— Започвам да ставам любопитна — извика Джудит. — Каква работа може да имаш със Себастиян?
— Това не те засяга, скъпа.
— Така ли? — Златно-кафявите очи блеснаха възмутено. Подсмихвайки се, Себастиян остави двамата съпрузи да се разправят и се запъти към изхода. В последно време отношенията между сестра му и съпруга й бяха учудващо добри.
— Влизай вкъщи — заповяда Маркъс. — Предстои ни дискусия за формулировките.
— О, разбира се — съгласи се с готовност Джудит. — Обещава да е интересна.
Тя тръгна бързо напред, подканвана от нетърпеливата ръка на Маркъс в гърба й.
— Как намери лейди Мортън?
— Болнава, с една дума. Преструвана, с друга дума. Дяволски досадна, като обобщение. Трябва ли да подкрепим тази връзка?
— Да.
— Колко решително го каза.
— Признай, че Хариет е много красива и мила, има чудесни маниери и ще бъде отлична съпруга за Себастиян.
— Приемам първите два атрибута, макар че малката е плаха като църковна мишка, но що се отнася до третия — имам чувството, че двамата изобщо не си подхождат.
— Себастиян знае какво иска — отговори със спокойна увереност Джудит. — И обикновено получава, каквото иска.
— Също като сестра си — отбеляза Маркъс, но в забележката му нямаше хапливост.
19
— Просто не мога да проумея защо малката глупачка е така високомерна и дори враждебна. — Грейсмиър се разхождаше напред-назад в салона и в очите му святкаше гняв.
— Тя е много плаха, Бърнард. — Агнес му наля чай. — И е още много млада.
— И Марта беше млада и плаха, но с нея нямах тези трудности. Само за две седмици стана като кротко агънце в ръцете ми.
Агнес можеше да му каже, че тогава е бил по-млад и по-красив, но премълча.
— Марта беше готова да те приеме — отбеляза само тя. — Равнодушието и собственическите претенции на Карингтън бяха на път да унищожат самочувствието й и за теб не беше проблем да я приласкаеш с няколко мили думи.
— Много ти благодаря за високото мнение, което имаш за способностите ми — отвърна Грейсмиър с ледена ирония.
— Хайде, Бърнард, не се обиждай. Много добре знаеш, че това е истината. Хариет още не се е осъзнала като жена. Едва е приета в обществото. — Агнес стана от дивана и му поднесе чая. — Забеляза ли как Джудит я е взела под крилото си? А пък Себастиян не се отделя от нея.
Грейсмиър се изсмя подигравателно.
— Този хлапак! Той е слабоумник с повече пари, отколкото ум.
— Докато си струва да го скубеш… — Агнес се настани отново на дивана.
— Понякога ми се иска предизвикателството да беше по-голямо — промърмори Грейсмиър и отпи глътка чай.
Агнес го погледна изненадано.
— По-добре благодари на небето за късмета си, скъпи. Защо искаш да се мъчиш повече, отколкото е необходимо?
Мъжът избухна в смях.
— Да, тук си права. Но да се върнем на Мортъновата хлапачка… твоята задача е да ми осигуриш по-чести срещи с нея.
— Не съм сигурна, че ще имаме полза от това. Ако момичето се е захласнало по Себастиян и Джудит е решила да помогне на брат си, значи ни очакват сериозни трудности.
Бледосините очи на Грейсмиър станаха стоманени.
— Ако не иска да я убедя, ще прибягна до други средства.
Агнес го погледна със съмнение.
— За отвличане ли говориш?
— Ако се наложи. Една нощ в Хъмпстед ще е достатъчна. Няма никакво значение дали момичето ще отиде там доброволно или не. Доброто й име при всички случаи ще пострада.