— Аз също — съгласи се с нея Изабел и си взе още една тортичка. — Според мен да се играе с високи залози е вълнуващо, но и безкрайно изнервящо. — Ягодовата тортичка й хареса и тя предложи на приятелките си: — Тези са дяволски вкусни. Защо не опиташ и ти една, Джудит?
— Пилето в аспик ми развали апетита — отговори Джудит. — Освен това не обичам сладко като теб.
— Сладкото е неустоимо изкушение — обясни Изабел. — Убедена съм, че един ден ще стана като бъчва.
Сали избухна в смях.
— Ще изглеждаш чудесно, Изабел. Грамадна, ленива матрона с непресекваща щедрост и разточително гостоприемство, която приема в дома си всяко нещастно сираче и всяко скитащо куче, което се изпречи на пътя й.
Джудит се засмя одобрително. Предсказанието сигурно щеше да се сбъдне. Изабел имаше не само слабост към сладкото, но и меко сърце.
— Е, добре, ще играем лоо — кимна примирено тя. — След като ме боли корем и главата ми се пръска, може би е най-добре да играя детски игри. — Най-много й се искаше да се прибере вкъщи и да се пъхне н топлото легло, а Мили да й поднесе горещо мляко с малко бренди. Когато дойдеше Маркъс, тя щеше да му каже, че не е време за любов, и той щеше да запали огън в камината, да донесе коняка си, да седне до нея и да си говорят. Дали щеше да изпита облекчение, че не бе забременяла?
Джудит се насили да се усмихне и последва приятелките си в салона, където ги чакаше масата за лоо.
Часовникът в задименото помещение удари полунощ. Маркъс допи джина си и стана. Време беше да напусне клуб Дафи.
— Отиваш ли си? — попита Питър Уелби, загледан в кълбата дим от лулата си, които се издигаха към опушения таван.
— Трябва да намеря Себастиян — отговори Маркъс. — Каза ми, че тази вечер ще е в „Уайтс“.
— Мило момче е този Дейвънпорт — отбеляза Питър и също стана. Угаси лулата си и я подаде на келнера, който я окачи на определеното й място зад тезгяха. — Ще имаш ли нещо против, ако те придружа? — попита той и посегна към бастуна си. Погледна с отвращение празната си чаша и добави: — Тази вечер пих прекалено много.
— По-добре да си беше останал на портвайн — усмихна се Маркъс.
Когато се появи зет му, Себастиян седеше на масата за фараон. Печелеше редовно, но с толкова безгрижно добродушие, че купчината жетони и разписки пред него изглеждаше незначителна.
Грейсмиър държеше банката. Когато пристигна Маркъс, той вдигна глава и погледите им се срещнаха. Без да иска, Грейсмиър отново усети страхливата тръпка от онази отдавна отминала сутрин, когато Карингтън го бе заварил с Марта. В бледосините очи светна гняв, на който лордът отговори със студено, подигравателно презрение и веднага след това се обърна към своя роднина.
— Щом свърши играта, бих искал да поговоря с теб, Себастиян.
— Да, разбира се. — Младият мъж небрежно редеше жетоните около картите си. — И без това смятах да спра след този рунд… докато имам малко преднина.
Грейсмиър вдигна най-горната карта от колодата пред себе си и я откри. Вале купа. Сложи го от дясната страна и огледа играчите.
— Стига за днес — въздъхна виконт Мидълтън и бутна към банката жетоните, които беше наредил до собственото си вале пика. — Играта е прекалено тежка за мен.
Грейсмиър откри втората карта: поп пика и я сложи вдясно от колодата. Себастиян бе заложил на противоположната карта и се засмя невярващо — тази вечер имаше невероятен късмет!
— Но се обзалагам, че още утре щастието ще ме изостави. Нали знаете, то е капризна любовница.
Грейсмиър избута към Себастиян три жетона по 50 гвинеи.
— Не бива да спирате точно сега, Дейвънпорт. Не и когато късметът е изцяло на ваша страна.
Нещо в гласа на врага му събуди недоверието на Себастиян. Може би алчността, която Грейсмиър едва прикриваше. Той огледа бегло масата и с крайчеца на окото си забеляза как в бледите очи светна надежда. Грейсмиър очакваше да спечели следващата игра!
Себастиян вдигна рамене подчертано равнодушно и се облегна назад, като наблюдаваше внимателно противника си.
— Вашите залози, господа. — Грейсмиър се усмихна на играчите.
Себастиян сложи два жетона до седмица спатия. Останалите също подредиха залозите си.
Грейсмиър обърна първата карта от колодата и сложи отдясно седмица пика. Себастиян мълчаливо бутна жетоните си към банката. Като срещна хладния му поглед, Грейсмиър се усмихна.
— Лош късмет, но може би пак ще ви провърви. Опитайте с друга карта — подкани го той и облиза устни.