Себастиян поклати глава.
— Не тази вечер, милорд. Щастието ме напусна. На твое разположение съм, Маркъс.
Той последва зет си към креслата пред камината. Грейсмиър знаеше, че следващата карта е седмица пика. Себастиян очакваше подобно нещо, но не беше разбрал как е станало. Той познаваше почти всички измамнически трикове, но днешният му беше убягнал, макар да подозираше, че противникът му ще прибегне до измама. До този момент играта беше коректна и сто гвинеи не бяха голяма сума. Защо Грейсмиър беше решил да ги спечели по толкова рискован начин? Дали го правеше, за да не загуби тренинг, както постъпваха Себастиян и Джудит? Или не можеше да понесе, че е започнал да губи от човека, когото беше решил да оскубе?
Себастиян знаеше, че стратегията му бе донесла желания успех: Грейсмиър го бе определил за следващата си жертва. Сега трябваше да усложни играта, като го примамва с редуващи се загуби и печалби. През това време Джудит щеше да си осигури място в приятелския кръг на противника, за да не му идват задни мисли, когато седи до него на игралната маса. Ако скоро ми се наложи да доказвам способностите си в измамническа игра, ще трябва да променим плановете си, каза си Себастиян. Срещу триковете можеше да се излезе само с ответни трикове, но те не биваше да започват двойната игра толкова рано. Вероятно трябваше да губи по-често и по-големи суми, отколкото беше предвидил първоначално.
След като стигна до това решение, Себастиян прогони Грейсмиър от мислите си и се настани удобно срещу зет си, който беше заповядал да им донесат гарафа портвайн.
— Е, за какво искаш да говориш с мен, Маркъс? Признавам, че събуди любопитството ми.
— Става въпрос за дългове, които не са уредени — отговори лордът и наля още малко портвайн в чашата си. — Колко плати за конете на Джудит?
— Малко повече от четиристотин — отговори Себастиян. — Успях да се спазаря.
— Не отричам, че си се справил добре. — Маркъс се отпусна в креслото и кръстоса крака в маслиненозелени панталони. — Ами файтонът?
— Двеста и петдесет, доколкото си спомням — Себастиян отпи глътка портвайн. — Първокласна работа. Аз не бих се сърдил заради разходите.
— О, аз не се сърдя — увери го Маркъс. — Ако нямаш нищо против, ще ти изпратя шестстотин и петдесет гвинеи чрез банката си.
Себастиян едва не се задави.
— За какво, за бога?
— Ти си бил пълномощник на сестра си, нали?
— Да, естествено, но… — Себастиян разбра. — Ти смяташ, че съм финансирал покупката… Не, Маркъс, уверявам те, че Джудит плати всяко пени сама. Аз само сключих сделката от нейно име.
— Не говори глупости! — Маркъс видимо се напрегна. — Не се опитвай да ме мамиш, Себастиян. Много добре знам, че сестра ти не може да си позволи такава сума. Знам какви пари получава на тримесечие и проверявам сметките й. — Той остави чашата си на масата и продължи: — Позволих на Джудит да задържи конете и двуколката, затова не мога да допусна ти да поемеш разходите, които съм длъжен да поема аз, моля те, разбери ме.
Себастиян се намръщи и сведе поглед към течността в чашата си. Изведнъж се бе озовал в трънлив храсталак. Беше забравил, че Маркъс не знаеше нищо за „страничните доходи“ на Джудит от игралната маса. Но дори да се беше сетил навреме, в никакъв случай не можеше да излъже зет си и да приеме парите му. Помисли малко и отговори:
— Сметката ти очевидно е невярна, Маркъс. Уверявам те, че сестра ми плати цялата сума за тази покупка. — Усмихна се и се опита да обясни: — Джудит прави чудеса дори със съвсем малки суми, повярвай.
— Откъде може да е взела толкова пари…? — Въпросът замръзна на устните на Маркъс. Как можеше да е толкова наивен? Толкова сляп! Той беше определил горна граница за разходите на Джудит, но тя се бе върнала към старите си занимания.
— Предполагам, че Джудит отново е започнала да играе с високи залози, за да си осигури допълнителен доход, прав ли съм? — Гласът му прозвуча спокойно. Нищо не издаваше дивия гняв, който бушуваше в гърдите му.
Ала Себастиян не допусна да бъде измамен от овладяното изражение на зет си. Напрегнатата линия около устата, святкането в черните дълбини на очите бяха многозначителни.
— Не можеш да очакваш, че Джудит ще приеме една толкова грубо определена зависимост — каза той. Беше безсмислено да продължи да заблуждава Маркъс. — Когато ограничи разходите й, тя нямаше друг изход, освен да се погрижи сама за потребностите си.
Маркъс пренебрегна забележката му. Гласът му прозвуча спокойно.
— Имаш ли представа колко печели жена ми на игралната маса за една седмица?
Себастиян отговори честно:
— Зависи от това къде играе и дали й трябват пари. Но когато вечерта е добра и залозите са високи, може да се върне вкъщи с хиляда гвинеи, без това да направи впечатление на другите. Разбира се, на Пикъринг Стрийт би могла да спечели доста повече.