Пазачът кимаше усърдно, но ставаше все по-нервен. Спасителят му беше в същото опасно настроение като младите негодници, ако се съдеше по страшните му очи и начина, по който стоварваше бастуна си върху раменете им. Той направи лек поклон, благодари на непознатия и продължи обиколката си, размахвайки фенера.
Сблъсъкът не беше достатъчен да укроти ярките пламъци на гнева му, когато Маркъс изкачи стълбището към вилата на семейство Херън. От прозорците струеше светлина, посрещнаха го гласове и веселите звуци на танцова музика. Маркъс нареди на иконома да повика каретата на лейди Карингтън и се запъти към балната зала.
Домакинята го посрещна със сияеща усмивка и Маркъс се насили да я поздрави с подобаваща учтивост, но Аманда Херън веднага разбра, че високопоставеният маркиз Карингтън мислеше за друго… и както личеше по израза на очите му, мислите не бяха много радостни. Домакинята изпита истинско облекчение, когато гостът й се извини и се запъти към салона за карти, като на минаване хвърли бърз поглед в дневната, където бяха навили килима и няколко двойки танцуваха под звуците на пианото.
Джудит не танцуваше. Не я намери и в големия салон за карти. Вероятно залозите не са били достатъчно високи, каза си мрачно Маркъс и се запъти към малкия салон.
Чу смеха на жена си още пред вратата.
— Засрами се, Сали, обърка всичко! Как можа да загубиш тази игра?
— О, вече е много късно — отговори нацупено Сали. — А аз нямам твоята способност да се концентрирам.
Способност, много необходима да се поддържа измамният маскарад. Маркъс остана известно време в сянката на тежката кадифена завеса. Около масата за лоо седяха десетина души, всички във ведро настроение. Играеха на ниски залози, наказанието беше десет шилинга. Джудит естествено беше натрупала пред себе си голяма купчина шилинги и Маркъс проследи как мъжът насреща й бутна към нея нова купчинка монети.
— Пак спечелихте, лейди Карингтън.
— Каква изненада — прошепна цинично Маркъс и се запъти към масата.
Джудит се зарадва много на появата му и не усети хапливостта в гласа му. Обърна се към него, но усмивката замръзна на устните й, като видя израза на лицето му. По гърба й полазиха студени тръпки.
— О, Маркъс, не те очаквах.
— Това не е ли твърде дребно предизвикателство за теб, скъпа? — попита той с жест към картите и дребните монети. Гласът му преливаше от сарказъм и в очите му блесна луд гняв.
На бузите на Джудит се появиха трескави червени петна и тя не беше в състояние да се овладее. Най-лошите й опасения се потвърждаваха. Забеляза как другите играчи се местеха неловко на столовете си, видя учудените погледи, отправени към лорд Карингтън.
— Винаги съм обичала тези игри — обясни тя в отчаян опит да спаси ситуацията. — Забавлявахме се чудесно, нали? — И се усмихна успокоително на съиграчите си.
— О, наистина се забавлявахме добре. — Изабел кимна с готовност и събра картите. В погледа, отправен към Джудит, имаше сърдечност и окуражаване. — Не желаете ли да се присъедините към нас, лорд Карингтън?
Маркъс поклати глава. Жестът му граничеше с неучтивост.
— Чакам съпругата ми да се сбогува.
Джудит осъзна, че трябваше да сложи край на тази ужасна сцена. Нямаше друг изход, освен да го последва. Главата й бучеше болезнено, когато бутна стола и посегна към чантата си.
— Забрави си печалбата — изрече остро Маркъс.
— О, мястото й е в гърнето. — Джудит бутна купчинката шилинги към средата на масата и се опита да се усмихне. Пожела лека нощ на съиграчите си, опитвайки се да се държи така, сякаш не се беше случило нищо необикновено, но усещаше напрежението в ъглите на устата си и виждаше неудобството и стъписването в очите на другите.
— Предполагам, че не си струва да запазиш толкова скромна печалба — промърмори Маркъс, когато улови ръката й. Джудит се скова и беше готова да се отдръпне, но той усили натиска и притисна ръката й към тялото си, така че противенето й щеше да направи неприятно впечатление.
Не й хрумна отговор, който би бил безобиден пред толкова много хора, затова изписа на лицето си измъчена усмивка и продължи напред. Двамата прекосиха помещенията, тя се кланяше и се сбогуваше с гостите като марионетка, подчиняваща се на кукловода. Без възражения се остави на мъжа си да я изведе от вилата на семейство Херън и да я качи в чакащата пред входа карета.
— Какъв беше този театър, Маркъс? — Джудит се ядоса ужасно от треперенето на гласа си и отказа да признае, че то не се дължеше само на гнева от унижението, на което я беше подложил, а и на страха.