— Няма да обсъждаме проблема тук — обяви Маркъс с ледена решителност.
— Но аз настоявам…
— Ти нямаш право да настояваш.
В забраната имаше толкова острота, толкова злоба, че Джудит загуби ума и дума. Сгуши се в един ъгъл на каретата и отчаяно се опита да събере сили, да намери ключа за случилото си, каквото и да беше то… да разбере какво й предстоеше. Очевидно се беше случило нещо ужасно. Но какво?
Каретата зави по Баркли Стрийт. Кочияшът спусна стълбичката. Маркъс слезе пръв и й подаде ръка. Двамата влязоха мълчаливо в къщата, нощният портиер заключи вратата зад тях и им пожела лека нощ.
— Ще обсъдим случая в моя кабинет. — Маркъс впи пръсти в рамото на Джудит, която се бе обърнала към вратата.
Там не ни чакат слуги, разбра веднага тя. Нито един, който трябва да бъде отпратен, преди Маркъс да стовари силата на гнева си върху нея. Тя се изтръгна от ръката му — първият жест на независимост, който си бе позволила от началото на сблъсъка, — и тръгна пред него по тесния коридор към квадратната стая в задната част на къщата.
— Сега най-после ще ми обясниш ли какво става? — Ръцете й трепереха, когато свали дългите копринени ръкавици, пръст по пръст, но гласът й отново прозвуча овладяно.
Дълбоката нощна тишина в спящата къща я обгърна. За момент Маркъс остана мълчалив. Хвърли бастуна и ръкавиците си на масата и си наля чашка коняк, опитвайки се да овладее бушуващия гняв. Когато заговори, гласът му беше почти спокоен и въздържан.
— Открито признавам, че бях глупаво наивен. По някаква незнайна и несъмнено глупава причина бях убеден, че не изпитваш потребност да печелиш издръжката си на игралната маса, след като си постигнала материална сигурност чрез нашата женитба.
Ето какво било! Устните на Джудит бяха бледи, съвсем безкръвни, когато отговори:
— Когато ти ми заяви, че ти е неприятно да плащаш издръжката ми, не видях друга възможност, освен да се издържам сама. Искам веднага да кажа, че предпочитам това разрешение на въпроса. Не горя от желание да съм зависима от капризната ви щедрост, милорд.
— Никога не съм твърдял, че ми е неприятно да плащам разходите ти. Казах само, че като твой съпруг ще проверявам какво харчиш. Ти нямаш право да се разпореждаш неограничено с моето богатство. Предполагам, че си очаквала точно това, но… — Леден студ звънеше във всяка тежка, засрамваща дума.
Джудит имаше чувството, че под силата на презрението му се е свила до малка купчинка парещ срам, и поведе отчаяна борба да оцелее. Вкопчи се в гордостта си, в съзнанието, че той не беше прав.
— Никога не съм очаквала да получа неограничен достъп до богатството ти, не очаквам и сега — проговори с пресекващ глас тя. — Но предполагах, че като твоя жена имам право да се отнасяш великодушно към мен и да зачиташ достойнството ми. Вместо това ти ми отреди ролята на бедна роднина или на невръстно дете, което трябва да моли за джобни пари.
— И за да ми отмъстиш, реши да вземаш пари от приятелите ми и да увеличиш недостатъчната си издръжка?
— Аз не вземам пари от приятелите ти, аз ги печеля! — изкрещя невъздържано тя. — И ги печеля, защото съм по-добра от тях!
— Печелиш, защото си професионална картоиграчка. Ти си авантюристка, и никога няма да бъдеш нещо друго — изрече ожесточено Маркъс. — А аз си мислех… Бог да ми е на помощ… мислех, че сме намерили истината, върху която да изградим брака си. Само че истината е една, нали, Джудит? Ти си жена, която трябва да манипулира другите, и ще продължиш да манипулираш всеки, който се изпречи на пътя ти, и да ги използваш в своя изгода.
— Не — пошепна тя и теглещата болка в корема й се усили, когато мускулите се стегнаха под жестоките думи. Притисна ръце о бузите си и повтори: — Не, не е така.
— О, не е ли? — Маркъс вдигна вежди, лицето му помрачня още повече. — Кога реши, че съм най-подходящият пръв ползвател на скъпоценната ти добродетел, Джудит? Когато ме видя за пръв път? Или едва по-късно ме избра за жертва… може би по пътя към Катр Бра?
— Какво говориш? — Тя се взря като замаяна в лицето му, замръзнало в ледена маска. — Не разбирам за какво намекваш.
— Така ли? Тогава ще ти обясня, моя умело преструваща се съпруго. — Маркъс се извърна рязко настрана и стисна ръце в юмруци, опитвайки се да се овладее. Искаше да я нарани, както тя го беше наранила, но знаеше колко силна може да бъде бруталността в душата му, ако загуби контрол над себе си. — Когато една девствена млада дама загуби невинността си по непочтен начин от почтен мъж, тя може да претендира този мъж да се ожени за нея. Разбирам колко ти е било трудно да сдържаш страстната си природа, докато намериш най-богатия купувач за скъпоценната си стока. Прав ли съм? Предложи ми се под маската на опитна авантюристка и аз открих девственицата едва когато беше твърде късно.