Той се заразхожда нервно напред-назад по стаята, опитвайки се да открие какво означаваше всичко това. Може би измамните маневри на Джудит нямаха никакво значение? Може би той беше съгласен тя да го използва, ако това беше цената за присъствието й в къщата? Дали противоречивите му чувства означаваха, че е готов да отмени наказанието, което й беше наложил, ако тя му предложеше компромис? Можеха ли да започнат отначало? Какво се страхуваше да не загуби — надеждата за любов или физическото удоволствие, което споделяха?
Дълбоко замислен, той чу смеха на жена си — дързък, чувствен смях, — и този звук му отне дъха. Буквално усети тялото й в ръцете си, сякаш сънуваше на живо. Помириса лавандуловата свежест на кожата й и потрепери. Главата с блестящите медноцветни коси, големите златно-кафяви очи изникнаха пред вътрешния му взор. Но не беше само това, не! Той искаше цялата Джудит. Искаше бурния, страстен темперамент, острия ум, дръзкия език, заразяващото чувство за хумор. Искаше гордостта и силния й порив към независимост. Искаше жената, която носеше пистолет в чантичката си, която не губеше кураж във време на нужда, жената, която не се колебаеше и не се плашеше да помага на окървавените ранени и да отиде дори на бойното поле. Жената, която носеше отговорност за себе си.
Защо искаше да покори тази жена, да я подчини на волята си? Мисълта колко глупаво и неосъществимо беше намерението му го накара да се усмихне саркастично. По някаква неразбираема причина Джудит, въпреки проклетите й измамничества и рафинираните интриги, беше единствената жена, която той желаеше. И щом беше така, значи беше длъжен да подходи към нея с повече деликатност, отколкото беше проявявал досега, да се опита да изкорени недостатъците й. А онова, което не можеше да промени, трябваше просто да приеме.
Първо обаче трябваше да я намери и да я върне вкъщи. Първата крачка беше ясна. Ако не постигнеше успех, трябваше да седне и много внимателно да помисли какво ще прави оттук нататък.
Грегсън влезе в трапезарията и съобщи, че каретата на негово благородие чака пред вратата.
— Благодаря ви. Лейди Карингтън замина в провинцията, за да се погрижи за болната си леля.
— Да, милорд, Чевъли вече ми каза. Знаем ли вече кога ще се върне господарката?
— Когато здравето на лелята се подобри, предполагам — отвърна раздразнено Маркъс и пъхна ръце в ръкавите на тежкото палто, което Грегсън държеше във вдигнатите си ръце.
Трябваше да отиде на Албърмерл Стрийт. Вече беше единайсет — вероятно твърде ранен час за Себастиян. Сигурно щеше да го завари вкъщи. Предположението му се оказа правилно — младежът седеше на масата за закуска, след като бе направил кратък излет до Кенсингтън.
— Добро утро, Маркъс. — Себастиян се изправи учтиво, когато слугата съобщи за пристигането на зет му. — Желаеш ли да закусиш с мен?
— Не, вече закусих. Къде е тя, Себастиян?
— Знаех си, че си дошъл за това. — Себастиян се настани отново в стола си. — Нали нямаш нищо против, ако продължа да…
Маркъс нервно плесна с камшика си по високия ботуш за езда.
— Нямам много време, Себастиян. Къде е тя?
— Много труден въпрос — промърмори домакинът и отпи глътка ейл. — Не мога да ти кажа, нали разбираш?
— Естествено през нощта е дошла при теб?
— Естествено.
Маркъс огледа стаята. Ако Джудит беше някъде наблизо, той щеше де разбере, щеше да го усети с тялото и със сърцето си. Тя винаги му въздействаше по този начин и въздействието й се засилваше, колкото по-дълго живееха заедно. И сега инстинктът му показа, че е напуснала жилището на брат си.
— Не ми се сърди, че ще го кажа, но си постъпил доста… безчувствено — отбеляза Себастиян.
— Готов съм да го призная — отвърна глухо Маркъс. — Но предизвикателството беше подлудяващо.
Себастиян се намръщи. Цяла нощ беше размишлявал над случилото си, докато сестра му спеше дълбоко. Не бе казал нищо на Джудит, но беше стигнал до заключението, че малко намеса в личния й живот ще бъде само за нейно добро. Естествено той също имаше интерес бракът й да не бъде разрушен. Не можеше да унищожи Грейсмиър без помощта на Джудит, а докато не се разправеха с врага си, той не можеше да направи официално предложение на Хариет. Дълго време се колеба, но когато обмисли нещата от всички страни, стигна до заключението, че намесата му ще бъде от полза колкото за самия него, толкова и дори повече за Джудит.