Алистър долови уплахата й и това го окуражи.
— Но мис Кендал греши — допълни той с мазен глас. — Тя не е нищо повече от една жалка просякиня, която през всички тези години най-нагло се е възползвала от щедростта на леля ми с единствената цел да измъкне колкото може повече от старата жена. Ето например тази скъпа рокля, която носи — Алистър протегна бързо ръка и сграбчи белите връвчици, с които бе пристегнато деколтето.
Последва бързо дръпване и то бе освободено.
— Махнете си ръцете от мен! — изкрещя Сарина. Постъпката му я бе вбесила и тя с все сила отблъсна ръката на Алистър настрана. — Може и да сте собственик на тази къща, но положително това не се отнася и за мен, господине!
Устните на Алистър се изкривиха в ехидна усмивка, докато погледът му похотливо обходи гръдта на девойката.
— И това може да се уреди, малка моя прасковке.
— Ал? — веднага прекъсна развихреното му въображение Сибил. Дори и за минута тя не можеше да си представи да го дели с някаква млада госпожичка, в сравнение с която се чувстваше като трътлеста жаба. Не че Алистър я интересуваше толкова. Въпросът бе в това колко богат ще стане. В следващия миг Сибил притича през стаята и се намести между кръстосаните погледи на двамата. Сгуши се плътно в Алистър, като така искаше да му напомни за собствените си налети форми.
— Скъпи, заслужава ли си да се ядосваш за това мършаво малко сукалче? — прошепна в ухото му тя. — Твоята сладка Сибил е тук, за да те направи щастлив.
Алистър се ухили отмъстително, докато мислеше за начин, по който да си го върне на Сарина за надменното й отношение към него.
— Сибил, какво ще кажеш за малко нови дрешки? — обгърна той с ръце любовницата си и я погледна в обилно напудреното лице.
— О, скъпи, ще ми купуваш нови дрехи? — изчурулика отново тя.
— Защо да ти купувам нови дрехи, Сибил? — повдигна недоумяващо рамене Алистър. — Та тук има цял гардероб, който те очакват в стаята на мис Сарина.
Сибил направи гримаса на разочарование.
— Но, Ал! Ние не носим еднакъв размер — възрази тя. Не можеше открито да признае, че всичко в младата жена, с изключение на височината, бе или по-малко, или по-нежно. — Плюс това, скъпи, тя е доста по-висока от мен.
— Нищо. Хайде върви и намери стаята и виж какво ще ти стане — окуражи я Алистър. — Положително измежду всички дрехи, които леля ми е накупувала на Сарина, ще намериш нещо, което да ти хареса. Хайде, върви!
Сибил изхвръкна от стаята, като си тананикаше радостно. Стъпките й отекнаха в голямата къща, докато припкаше нагоре по стълбите. Писклив радостен кикот последва изскърцването на една врата.
Алистър бе възхитен от себе си. Идеята му се струваше наистина страхотна.
— Май че Сибил намери твоята стая, госпожице — ухили се той срещу Сарина.
Тя му отправи студена усмивка, подобна на тази, която майка би отправила към непослушното си дете, и бързо пресече нахалството му.
— След като Сибил приключи с избора си, бих искала да си опаковам вещите. Надявам се, че ще успея да намеря стая в някоя страноприемница, докато уредя заминаването си за Каролина.
— Ти нямаш никакви вещи тук, скъпа! — ухили се насреща й Алистър. — Всичко в тази къща е мое!
— Осмелявам се да възразя — вирна брадичка Сарина с нарастващо негодувание.
Въпреки спокойния живот, който бе водила под покрива на настойницата си, Сарина все пак имаше достатъчно опит с нахалници като Алистър. Тъй като покойният й баща беше учител, тя често прекарваше часове в компанията на учениците му. През това време неведнъж се бе спречквала с по-големите момчета, които смятаха, че могат да правят каквото си искат с по-малките и по-слабите от тях. Много от тях бяха разглезени от богатите си родители и си доставяха удоволствие, като унижаваха другите. Алистър Уинтръп положително бе замесен от същото тесто.
— Картините ми са си изцяло мои, както и парите, спечелени от продажбата им.
В този момент се намеси Ръд с компетентността на адвокат, подготвил убедително доводите си, преди още да ги е изложил.
— За картините си, млада госпожице, вие сте използвали материали, осигурени ви от мисис Уинтръп. Тя ви е намерила учител, който да разкрие пред вас всички тънкости на това изкуство. А безспорно услугите му са й коствали огромни суми. Накратко — вие сте живели под нейния покрив, били сте малолетна и под нейно настойничество. Така че тя е уреждала и вашите изложби, като е търсила най-изгодната цена за картините ви, а спечелените от тях суми е влагала в банка. Не се ли питате защо картините не са подписани с пълното ви име, а носят само инициалите „С. К.“. Аз знам, защото галеристите отказваха да дават всякаква информация за художника, когато ги питах за това. Те просто обясняваха, че мисис Уинтръп е уредила всичко. Нейното име бе напълно достатъчно.