Стана и взе купчината документи в леглото, чете още два часа, преди да стане. Накрая се почувства удовлетворена, че е добре подготвена за срещата в Калифорния. Оставаше да уточни една-две подробности. Затова трябваше да зададе няколко последни въпроса, преди всичко искаше да разпита Калан Дау какво да очаква от гастролната презентация. Никога преди не бе правил някоя компания акционерна, беше новак във всичко това и изцяло разчиташе на нея за съвет и информация. В известен смисъл това я караше да се чувства компетентна и значима и за миг тя изпита вина. Понякога се питаше дали професията не й доставя удоволствие, защото й създаваше усещането за сила и независимост. Обичаше работата си и света на финансите, в който живееше. Беше свят, който й носеше удоволствие от първия миг, в който попадна в него, точно както Стив бе отдаден на болните си. В известен смисъл двамата бяха различни, но и двамата обичаха работата си и знаеха, че правят нещо, което е от значение за хората. Наистина Стив спасяваше човешкия живот, но тя помагаше на хората да постигнат онова, за което се бяха трудили усърдно в продължение на години, и това не беше малко, макар да бе различно от работата на съпруга й.
Телефонът иззвъня, докато тя се обличаше. Беше Стив. Тъкмо излизал от операцията на детето със счупения врат, а педиатърът казал, че то ще се оправи. Имало бе късмет, Стив асистирал по време на операцията, каза й, че ще се навърта известно време наоколо. Бяха изгубили майката малко след като я бяха докарали, а по-голямото дете още беше в кома. Всичко това бе всекидневие, макар че всеки нов случай изглеждаше най-важният в живота му, и тя се усмихна, докато го слушаше. Той бе развълнуван от случващото се, както и тя от пътуването до Калифорния.
— Ще ми липсваш. Мери — нежно каза той и тя се усмихна на ласката в гласа му.
— И ти на мен. — Изрече го искрено, а той се засмя на думите й. Познаваше я твърде добре.
— Да, за десет минути. Единственото, за което ще мислиш, са забележките в червено, брошурата и проучвателното пътуване. Познавам те. Така е, нали?
Докато се обличаше, тя продължаваше да мисли за казаното от него. Познаваше я толкова добре, колкото и тя него. Разбираха привързаността на всеки един към работата, бяха наясно с целите, слабостите, страховете си. Споделяха пълната си отдаденост на професиите, заради която нямаха деца. Къде би било тяхното място, след като той прекарваше по три дни в болницата, без да се прибира, а тя пътуваше непрекъснато? Какво би получило едно дете при живот като техния? Не кой знае колко, каза си, ето защо, поне засега, тя отказваше да има дете. Беше добра в професията си, сигурна бе, макар и не толкова уверена, че ще бъде добра майка. Може би по-късно, така казваше на Стив винаги. Ала по-късно щеше да е твърде късно и двамата го знаеха. Питаше се дали някой ден няма да съжалява, че е отлагала. В момента обаче не смяташе, че ще е така.
Когато прибра всички документи в куфарчето си и закопча сакото на костюма си, тя се погледна в огледалото. Видът й бе точно толкова изряден и безупречен, колкото размъкнат изглеждаше Стив, когато излизаше от апартамента в шест тази сутрин. Не беше необходимо да изглежда по-добре за операционната или за прегледа на пациенти, които бяха на косъм от смъртта. От него се изискваше единствено да е на мястото си и да знае какво прави, а това не налагаше да изглежда добре. Докато Мередит трябваше да излъчва ефективност и компетентност, да внушава, че контролира всичко, което прави, и тя изглеждаше точно така, когато взе куфарчето си и напусна апартамента. Носеше със себе си лаптопа и мобилния си телефон, както и последния проект на проспекта, върху който бе работила с адвокатите.
Докато пътуваше към летището в таксито, за да се срещне с Пол Блек, партньора, който щеше да пътува с нея, тя се загледа в очертанията на сградите в небето над Ню Йорк и си помисли колко много обича живота си тук. Всъщност, не би променила абсолютно нищо в начина си на живот. Според нейните разбирания, той бе идеален.
Глава 3
В самолета Мередит поработи на лаптопа известно време, после прегледа материала, който бе подготвила за Калан. Пол Блек, партньорът, с когото пътуваше, спа през по-голямата част от пътуването, а през последния половин час разговаряха за срещата на следващата сутрин. Той бе сигурен, че тя е свършила цялата основна работа съвестно и, както винаги, бе уверен, че Мередит ще направи впечатление на клиента с всичко, което бе организирала за него.