Всъщност, Блек бе намерил клиента, но опитът на Мередит в сферата на високите технологии го накара да насочи Калан Дау към нея. За едно нещо можеха винаги да бъдат сигурни при Мередит — че тя ще подготви всичко по най-добрия начин. Той й го каза по време на полета, но тя се подразни от тона му, стори й се, че й говори снизходително. Винаги когато разговаряха, очакваше той да завърши изреченията си с момиченце. Пол Блек бе един от старшите партньори във фирмата и не се нареждаше сред любимците й. Смяташе, че той прекарва твърде много време в хвалби за социалните си контакти и че почива на лаврите си — занимания, които Мередит не одобряваше. Връзката му с Калан Дау бе създадена чрез един от братята на съпругата му. Ала след като бе хванал голямата риба, Блек не беше направил нищо повече. Мередит бе свършила цялата работа досега по превръщането на „Дау тек“ в акционерна компания с широко участие.
Самолетът се приземи в три и петнайсет. На летището ги посрещна кола, изпратена от Калан Дау. Беше им резервирал места в „Рикис“ в Пало Алто, наблизо до офиса му. И след като се настаниха там, Пол Блек я остави, за да вечеря с приятели в Сан Франциско. Той сякаш имаше връзки навсякъде, където отидеха, но така и не покани Мередит да го придружи.
Беше доволна, че ще остане в хотела и ще прегледа материала за срещата с Дау отново, а когато телефонът позвъни в осем часа, бе сигурна, че е Стивън. Вероятно още беше в болницата, и тъй като го познаваше, бе оставила телефонния си номер на гласовата му поща.
— Здравей, скъпи — поздрави го, когато вдигна слушалката. Никой друг не знаеше къде да я намери.
— Здравей, скъпа. — Гласът от другата страна на линията беше плътен, човекът се засмя. Ала това не бе Стив, това бе глас, който тя не познаваше. — Как мина полетът?
— Добре. Кой е? — За миг тя изгуби самообладание.
— Аз съм, Калан. Исках да се уверя, че си се настанила удобно и харесваш хотела. Благодаря, че дойде. Очаквам срещата.
— Аз също — тя се усмихна, изпълнена с неудобство. — Съжалявам… мислех, че е съпругът ми.
— Досетих се. Всичко ли е готово?
— Горе-долу. Искам да ти покажа последния проект на забележките в червено и да прегледаме окончателно подробностите за гастролната презентация.
— Нямам търпение — призна й той. При целия му опит, ум и успех в света на бизнеса, той се вълнуваше като дете. Беше работил усърдно да изгради компанията си и предизвикателството да я превърне в акционерна беше отдавнашно. — Кога започваме?
— Във вторник, след Деня на труда. Всичко е уредено, с изключение на няколко последни подробности за Минеаполис и Единбург. За другите градове договорките са налице. Наистина мисля, че ще има повече желаещи да си купят акции, отколкото предвиждаме. Всички приемат с ентусиазъм появата на твоята компания на борсата, доста се говори за нея.
— Бих искал да стане час по-скоро — в гласа му се усещаха особени боботещи нотки. Беше плътен и при други обстоятелства тя би го нарекла чувствен, но сега й звучеше просто като топъл и дружелюбен. С удоволствие бе работила с него цялото лято.
— Мисля, че точно сега му е времето, Кал. Ако беше избързал, може би щеше да се окаже, че не си напълно готов.
— Е, изглежда му е дошло времето, Мередит. Все още имам проблеми с финансовия директор. Той продължава да изразява несъгласие компанията да стане акционерна. Смята, че аз трябва да остана единственият й собственик — обясни и в гласа му прозвуча извинение. Даваше си сметка колко усърдно е работила тя за широкото предлагане на акциите и колко малко помощ бе получила от финансовия му директор, който се бе съпротивлявал на всяка стъпка по пътя.
— Това е старомодна гледна точка — успокоително изрече тя и се усмихна. И двамата си даваха сметка, че по тази причина ще е трудно да пътуват с Чарли, и то за две седмици.
— Той вече мърмори за пътуването.
— Не се притеснявай. Утре го приобщаваме към групата. Ще оставя Пол Блек да говори с него, защото и той е консервативен, но все пак приема с ентусиазъм широкото предлагане на акции.
— А той къде е? Мислех, че двамата ще вечеряте заедно.
— Всъщност отиде да вечеря с приятели в Сан Франциско. А аз възнамерявам да прегледам забележките в червено за последен път и да си запиша някои неща за утре.
— Работиш твърде усилено. Искаш да кажеш, че те е оставил сама? Вечеря ли?
— Преди час направих поръчка на службата за обслужване по стаите, добре съм. Повярвай ми, нося си доста работа. — Мередит никога не отиваше някъде без куфарчето си. Стивън често се шегуваше с нея по този повод.
— Какво ще кажеш да закусим заедно утре, Мередит? Може би трябва да се видим, преди да дойдеш в офиса.