— Звучи доста ексцентрично — тя се изкикоти при тези негови думи, но в същото време си даваше сметка, че той е много уморен.
А когато най-сетне Стив се прибра вкъщи по обяд на следващия ден, тя вече го чакаше. Беше един от онези влажни дни в Ню Йорк, когато въздухът бе наситен с изпарения, обичайни за края на август, и тя се разхождаше безцелно из дневната по бельо, когато той се появи в измачкани работни дрехи и с двудневна брада, за която не бе имал време да се погрижи. Седмицата бе невероятно тежка за него, но както обеща, той напусна отделението по обяд и когато видя съпругата си, се засмя и захвърли пейджъра си на кухненския плот.
— Ако това чудо се включи през някой от следващите три дни, ще убия някого — закле се той, взе си бира и се просна на дивана, а в погледа му се четеше възхита от белия сатенен сутиен и бикини на жена му. — Надявам се това да не е модел на облеклото ти на гастролната презентация. Възможно е да продадеш много акции, но нищо чудно и да предизвикаш бунт.
Тя се наведе и го целуна, а той опитно прокара ръка по копринената кожа на бедрото й, а после отново отпи от ледената бира, преди да я остави на масичката за кафе.
— Господи, колко съм уморен — въздъхна Стив. — Сякаш през уикенда половината население на Ню Йорк се бе изпозастреляло, а другата половина бе изпопадало и бе изпочупило крайниците си. Ако видя още едно ранено тяло, мисля, че ще изпадна в психически срив. — После й се усмихна, започваше да се отпуска от напрежението през трите дни, прекарани в травматологичното отделение. — Толкова е приятно да те видя. Започвах вече да се питам дали всъщност сме женени. Все едно съм женен за стюардеса — това чувство изпитвам, когато теб те няма, а аз съм тук, или когато ти си вкъщи, а аз — на работа. Понякога е малко странно, нали?
— Така е, но последните две седмици не бях в състояние да направя нищо. Когато се върна, всичко отново ще тръгне спокойно. Обещавам.
— Да, за около две минути — той изглеждаше необичайно изтощен, беше спал общо шест часа през последните три денонощия. Тя се питаше как издържа. Мередит поне можеше да се прибере вкъщи нощем и да си почине, преди на следващата сутрин пак да отиде в офиса. — Надявам се да нямаш друго първично предлагане на акции поне през следващите шест месеца — отбеляза той и тя се усмихна.
— Не съм сигурна, че партньорите ми ще приемат идеята ти — отговори тя и отпи от бирата му, после се настани до него на дивана.
Въпреки че климатикът бе включен на най-висока степен, в апартамента все пак бе горещо. Цялата седмица бе около четирийсет градуса, а към полунощ падаше до двайсет и осем. През изминалата седмица на няколко пъти намаляваха електроподаването, но тя и нейните сътрудници работиха въпреки приглушеното осветление. Болниците не бяха засегнати от икономиите, имаха собствени генератори заради операциите и животоспасяващата апаратура.
— Какво искаш да правим през уикенда? — попита той, загледан в нея с любов, нежно прокарвайки ръка по светлорусата й коса.
Беше смъртно уморен, но не можеше да не забележи, че тя е възбуждащо привлекателна и красива. Никога не я възприемаше като инвестиционен банкер, за него бе просто много красива жена. Професионалният й опит бе малко интересуващо го обстоятелство и за Стивън имаше точно толкова значение, колкото и доходите й. Гордееше се с нея, но никога не бе любопитствал колко пари печели. Когато се ожени за Мередит, тя учеше в бизнес колежа на Колумбийския университет, бе на пълна стипендия и нямаше и стотинка. Цялото й състояние и богатото възнаграждение, което получаваше сега, го караше да се чувства добре, но той не би се притеснявал, ако гладуваха и живееха в студио някъде в Уестсайд, което несъмнено щеше да се случи, ако се издържаха с неговата заплата. Финансовото неравенство между тях обаче никога не бе представлявало проблем за когото и да било от двамата. Тя получаваше огромна заплата и през годините бе направила някои превъзходни вложения, но в интерес на истината те нямаха значение за него.
— Бих искала да отида на бейзболен мач — призна тя с усмивка. Беше страстен бейзболен запалянко, когато имаше време за това, същото важеше и за него, ала този път Стив не прие особено ентусиазирано предложението й.
— В тази жега? Обичам те, но мисля, че си луда. Какво ще кажеш за един филм… след като прекарам следващите двайсет и четири часа с теб в леглото. Това преди всичко, мисис Уитман. — Усмихна й се сладострастно и тя се разсмя.
Копнежът му за нея бе огромен, дори в момент като този, когато бе съсипан от умората. За него бе рядкост да е толкова изтощен, че да не прави любов с нея, освен ако не бе прекарал изключително потискащ ден в работата и не бе загубил пациент. Само тя знаеше колко страдаше той при смъртта на негов болен, особено на дете.