— И това бе краят? — Мередит го погледна изненадано, не проумяваше как е възможно съпругата му да е била толкова непреклонна. Сан Франциско не изглеждаше лошо място за живот, а тя предполагаше, че и там има адвокати в развлекателния бизнес, макар и не с този размах, както в Лос Анжелис. Ала Калан й отговори с усмивка:
— Не, това не беше краят. Тя пътуваше до Лос Анжелис и обратно. Лудницата беше пълна. Никога не се случвахме заедно в един и същи град, а когато успявахме и се събирахме или нещо ни тревожеше и изобщо не общувахме, или бяхме изморени. Изненадващото във всичко това бе, че решихме да имаме деца. Може би решихме не е точната дума. Първото се появи по случайност, а следващите две бяха в резултат на моето настояване, че не е добре да имаме само едно дете.
— Аз съм едно дете — отбеляза Мередит развеселена.
— И аз — отвърна Калан и не я изненада кой знае колко.
Той притежаваше енергичността, стимула и амбицията да успее, които бяха типични за единствените деца.
— Сега няма проблем, но не мисля, че ми беше много приятно като дете. Пък и смятах, че след като ние сме толкова заети, е добре да имат брат или сестра.
— Изненадана съм, че е приела теорията ти.
— Тя беше лоялна. Наистина положи усилия за известно време. И двамата искахме нещата да потръгнат, но струва ми се, аз бях този, който не разсъждаваше трезво. Тя никога не е била със силно развит майчински инстинкт и се интересуваше много повече от бизнеса, отколкото от децата си. Наехме детегледачка и веднага след раждането се връщаше в Лос Анжелис със следващия самолет, който беше в състояние да вземе. Когато си идваше през уикендите, приличаше по-скоро на леля, дошла на посещение, отколкото на тяхна майка. Накрая започна да се прибира вкъщи все по-рядко. Казваше, че е прекалено шумно и цари голям хаос. Истината е, но аз никога няма да я кажа, че децата я подлудяваха.
Всичко това звучеше тъжно на Мередит, точно това не искаше да се случи в живота й. Питаше се как ли се чувстват сега децата му и колко висока цена са платили в емоционално отношение за безотговорното поведение на майка си.
— А къде е тя сега?
— Това е друга история. Онова, за което не си дадох сметка, улисан в проблемите, е, че те с партньора й са имали романтично увлечение в продължение на няколко години преди да се запознаем и през по-голямата част от брака ни. Бяхме женени от седем години, когато тя ми призна. Вече имахме три деца, а тя искаше да ни напусне. Даде ми попечителство върху децата, без да й мигне окото, година по-късно те закриха практиката си в Лос Анжелис и се преместиха в Лондон, за да открият кантора там. Бяхме разведени от осем години, когато преди няколко години тя най-сетне се омъжи за него, и мисля, че са много щастливи. Не е нужно да казвам, че нямат деца.
— Вижда ли понякога децата?
— Три-четири пъти в годината идва за по няколко дни. Обикновено ако някой от нейните клиенти прави филм в Лос Анжелис, и тогава вижда децата. Всяко лято ги води за няколко седмици в Южна Франция.
На Мередит това й се струваше безсърдечно и й стана жал за децата.
— Мразят ли я за това… или просто са разочаровани?
— Нито едно от двете. Мисля, че я приемат такава, каквато е. Те не познават други отношения. А и аз съм край тях през повечето време. Опитвам се да не работя до много късно, разрешил съм им да ми се обаждат в офиса, ако имат проблем. Уикендите са свещени, всяко лято вземам месец отпуск и прекарваме на езерото Тахо. Всичко се подреди много добре, но не така си представях нещата. Мислех, че ще сме от онези симпатични семейства с мама и татко и ято деца край тях. Вместо това сме аз и ятото… или по-точно ятото и аз. — Той й се усмихна. — Прекарваме добре заедно и те ангажират цялото ми внимание, особено през уикендите.
— Изненадана съм, че не си се оженил отново — призна честно Мередит. — Сигурно не е лесно да гледаш сам три деца.
— В известен смисъл е лесно — отвърна той с изненадваща прямота. — Не е необходимо да спориш с друг как да ги възпитаваш. Няма битки за това кое е правилно или неправилно и дали е добро за тях. Вземаш сам всички решения. Отношенията ни са прекрасни и мисля, че те ме уважават. И за да бъда откровен, струва ми се, че Шарлот ме изцели. Никога повече не съм пожелавал да имам подобна връзка. Има нещо невероятно изкуствено и непочтено в брака.