Теорията му бе шокираща и тя дори не искаше да я слуша. Със сигурност не важеше за тях със Стивън, независимо дали Калан Дау си вярваше.
— Гарантирам ти, случаят не е такъв. Ние сме много влюбени един в друг. Възможно е да съм просто една от онези жени, които нямат нужда от деца, и съм достатъчно умна, за да си давам сметка за това. Може би няма да съм много добра майка. Това обаче няма нищо общо с привързаността ми към съпруга ми.
— Не го вярвам, Мередит. Ти сигурно си въобразяваш, че си привързана към него, но според мен е естествено, ако ти истински вярваш във вашата връзка, да искаш деца. — Думите му започваха да я дразнят.
— Това са глупости, Кал, и ти го знаеш. Не мога да повярвам, че наистина си мислиш подобни неща. Кажи ми, че се шегуваш.
— Съвсем не се шегувам. Не е нужно да го признаваш пред мен. Но помисли върху думите ми, когато останеш сама тази вечер. Отговори си на въпроса защо не искаш неговите деца?
— Защото през последните дванайсет години правех това, което исках — организирах банкови обединения, пишех забележки в червено в проспектите с помощта на юристите и придружавах клиентите си на гастролни презентации. Според теб кога съм имала време за деца?
— По всяко време, ако си ги искала. Твоите клиенти не могат да заместят бебето в ръцете ти, Мередит. Всички ние идваме и си отиваме, а детето е завинаги твое. Но може би това не важи за брака ти. — Той я погледна крадешком и забеляза, че я е обидил, така че побърза да промени темата.
През следващите два часа те разговаряха за неговата емисия акции и за гастролната презентация. Ала въпреки уверенията, които му даде, той така и не успя да я успокои. И когато Мередит се прибра в стаята си в хотела, малко след десет часа, тя все още мислеше върху думите му. Казаното от него бе нелепо. Тя имаше всички сериозни основания, които жените изтъкваха, за да не допуснат някоя непростима грешка и да имат деца, когато не ги искат или ако не са готови. Кариерата, й беше точно толкова важна за нея, колкото и за Стив, а нейната по-специално отнемаше и същите усилия. Не беше възможно да съчетае деловия си живот с отглеждането на деца, освен ако не бе готова да намали до крайност дейността си или да напусне фирмата. Дори Стив разбираше това и не можеше да си представи, че Калан не схваща положението. Само защото той има три деца, това не означаваше, че всички останали биха искали или биха изпитвали радост от тях. Бог бе свидетел, че това не важеше за жена му и постъпката й се стори още по-грозна на Мередит, защото първо ги бе родила, а после се бе отказала от тях и ги бе изоставила заради мъж, кариера и живот в друга страна. Мередит не би постъпила така, ако вече имаше деца. Предпочиташе да не изпада в положението на Шарлот Дау, която бе отхвърлила с лека ръка отговорностите си като майка. Мередит по-скоро би направила операция на тръбите си и нерядко бе мислила върху това, но знаеше, че Стив би се разстроил, ако го стори. Неведнъж я е молил да не го прави.
Не можеше да разбере защо не успя да убеди Калан, че е напълно отдадена на брака си. Фактът, че не искаше деца, несъмнено не означаваше, че не обича Стив, тъкмо напротив, обичаше го толкова много, че не искаше да го дели с никого.
Когато си легна, все още бе разстроена от разговора. След като не заспа в тъмнината в продължение на половин час, разкъсвана от терзания, реши да се обади на Стив, само за да му каже, че го обича.
Сестрата, която отговаряше на телефоните в травматологията, я информира, че не знае къде е, видяла го преди десет минути, но мислела, че е на друг етаж, за да вземе някакви рентгенови снимки, затова Мередит му изпрати съобщение по пейджъра. Написа му телефона в стаята си и започна да чака обаждането му. Ала двайсет минути по-късно той още не се беше обадил и тя се запита дали отново не е влязъл в операция. Докато чакаше, започна да се унася, мислеше за него, но въпреки това нещо я глождеше. С всяка своя фибра бе сигурна, че му е напълно отдадена, че го обича силно и не даваше пет пари кой й вярва, след като Стив й вярваше. А фактът, че тя не искаше деца, нямаше нищо общо с любовта й към него. Просто имаше други приоритети в живота, убеждаваше сама себе си. Но след като заспа, се мята неспокойно цяла нощ, преследвана от сънища, в които Стив й крещеше, заобиколен от множество деца, които плачеха и викаха, и се вкопчваха в нея като малки демони.
Глава 5
Пътуването, свързано с емисията ценни книжа, което Мередит организира за Калан Дау, премина блестящо. В Чикаго имаха огромен успех, речта му мина много добре и дори финансовият директор се представи забележително. Въпросите, които задаваха присъстващите, бяха интелигентни и конкретни, а отговорите на Кал бяха тъкмо това, каквото те очакваха да чуят. В Минеаполис събитията се развиха още по-добре.