— Ти си истински подстрекател, нали, мистър Дау? — Гледаше го с широка усмивка на лицето. — Какво искаш да направя? Да подам оставка, когато се прибера? Те ще бъдат доволни.
— Не, струва ми се, че само хвърлям камък в локвата. Когато видя добра възможност, не мога да не действам. Ние работим добре заедно, Мередит. Мислим еднакво за много неща. Не искам да те изпускам.
Не можеше да не се съгласи с него, но и не можеше да се каже, че бяха пропуснали възможността.
— Не бих казала, че сме си губили времето заедно, нали? — Бяха организирали прекрасно първичното предлагане на акции заедно.
— Разбира се, че не. Просто вече мисля колко ми е неприятно, че съвместната ни работа приключи. Мога всеки ден да ти се обаждам и да се съветвам. Като си мисля за това, разбирам, че вече трупам загуби.
Тя се разсмя на думите му.
— Предупредих те, че в края на гастролната презентация ще съм ти омръзнала до смърт. Но винаги можеш да ми се обадиш.
— Вероятно ще бъдеш на път с някой нов клиент, който ще хленчи и ще плаче, ще има нужда да държиш ръката му, докато не превърнеш компанията му в акционерна.
— Не за дълго във всеки случай. Ще го преживея за няколко седмици. Със Стив не сме се виждали почти цялото лято.
— Не знам как го правиш — отбеляза той с възхищение. — Може би така сте запазили брака си в продължение на четиринайсет години. Възможно е да се развива още по-добре, ако изобщо не се виждате. — Това обаче не можеше да се каже за неговия брак и той си даваше сметка.
— Стив твърди, че е страхотно да си женен за стюардеса.
— Едва ли — Кал й се усмихна, изглеждаше вече успокоен в края на дългата седмица. А и явно очакваше уикенда, който щеше да прекара с децата си, преди да замине в неделя за Бостън. — Какво ще кажеш за една ранна вечеря с моите малки чудовища? Ще те откарам после до летището за нощния полет. Не е необходимо да тръгваме преди осем и половина.
Макар че тя се бе съгласила да се запознае с тях, първоначално се бе съпротивлявала на предложението, но сега й бе неудобно да му откаже. Наистина не искаше да се натрапва, но харесваше компанията му и проявяваше любопитство да се запознае с децата.
— Сигурен ли си, че няма да им е неприятно да заведеш непознат вкъщи?
— Ще го преживеят. Свикнали са с бизнес дами като майка им. Не обръщат голямо внимание на това, което правя. На този етап момичетата се интересуват от къси поли и грим. А Анди го е грижа единствено за ферарито ми. С тях не разговарям за работата си.
— Вероятно това не е толкова лошо. Ще имат достатъчно време за делови ангажименти след години.
— Миналия уикенд се върнахме от Тахо, вчера тръгнаха на училище. Тази сутрин всички недоволстваха по този повод.
Двамата излязоха заедно от офиса, по това време почти всички служители си бяха тръгнали. Ферарито му бе на паркинга. Бе докарал Мередит от Сан Франциско с него, чантите й бяха в багажника и когато тя отново се качи в колата, той свали гюрука.
— Само на пет минути сме от дома ми. Не е лошо да вземеш малко чист въздух — непринудено обясни Кал.
В Пало Алто бе с четири-пет градуса по-топло, отколкото в града. Мередит изпита удоволствие от краткото пътуване в открита кола.
Бъбреха приятелски, когато той зави по алеята с ограда от двете страни, портата се отвори автоматично при натискането на копчето на козирката на автомобила. А когато портата се прибра, пред очите й се откри прекрасна каменна къща с просторна ливада от едната страна, няколко красиви стари дървета, огромен басейн, група деца в него и няколко други, разположили се на шезлонги отстрани, увити в хавлиени кърпи. Наблюдаваше ги приятна на вид жена на около трийсет и пет години, а до едно малко момче стоеше златен ритрийвър, който се затича след топката, която то хвърли надалеч. Сцената бе идилична и напълно контрастираше с деловия живот в сферата на високите технологии. Това бе светът, в който той обичаше да се връща. Няколко деца му помахаха, когато наближиха. Той паркира колата, а Мередит забеляза, че едно от момичетата я наблюдаваше с интерес.
— Здравейте, деца — извика им Кал и прекоси ливадата.
Край басейна имаше поне десет деца и Мередит се досети, че повечето са техни другарчета, но когато наближиха, тя разбра кои са на Калан. Двете момичета, които той й бе описал — Мери Елън и Джули, приличаха много на него дотолкова, че дори бе забавно. А пък Анди бе смалено копие на баща си. Когато той я представи, и тримата я заоглеждаха, сякаш току-що идваше от друга планета.