— Двамата бяхме заедно на проучвателно пътуване. В Чикаго и Минеаполис, и Лос Анжелис. А следващата седмица заминаваме за Европа — обясни той, докато Анди я гледаше подозрително.
— Ти новата приятелка на татко ли си?
Мередит се усмихна на този въпрос, а Кал побърза да го сгълчи.
— Анди! Много си груб и отгоре на това говориш, без да мислиш.
— Е, така ли е? — настоя детето.
Кучето донесе топката и я пусна в краката му, но Анди не му обърна внимание. Да разпитва Мередит, бе много по-интересно, отколкото да играе с ритрийвъра. А изглежда и сестрите му слушаха с интерес.
— Всъщност, аз съм омъжена. С баща ви просто работим заедно. Съпругът ми е лекар. — Надяваше се да се разбере лесно с тях. Приятелчетата им се струпаха наоколо, но двете момичета сякаш изпитваха неудобство и не се приближиха.
— Какъв лекар? — попита я Анди. — За деца ли се грижи?
— Понякога. Грижи се за хора, преживели тежки злополуки, той е травматолог.
— Веднъж паднах от велосипеда и си счупих ръката — обясни Анди и й се усмихна.
Явно бе решил, че е красива и не преследва баща му.
— Сигурно е боляло — съчувствено рече Мередит.
— Така е. Имаш ли деца?
— Не, нямам — запита се дали трябва да се извини заради този факт.
Двете момичета продължаваха да я наблюдават крадешком, но се задоволиха единствено да я поздравят възпитано, когато баща им я представи. Не направиха нищо повече. Слушаха отговорите й на въпросите на брат им и изглежда бяха доволни от чутото.
— Връщам се в Ню Йорк след няколко часа.
Каза го сякаш искаше да им внуши по-голямо доверие. По някакъв начин почувства, че те я възприемат като заплаха, въпреки че е омъжена, и тя се постара да ги увери, че скоро ще си тръгне.
Кал й предложи чаша вино, а децата се върнаха при другарчетата си. Половин час по-късно, докато двамата с Мередит седяха във вътрешния двор, пиеха вино и бъбреха, приятелите на децата му си тръгнаха и те се качиха горе да се преоблекат за вечеря.
— Децата ти са красиви — отбеляза тя, — толкова много приличат на теб.
— Шарлот винаги е казвала, че Анди ми е одрал кожата, дори когато беше бебе. А двете момичета изглеждат точно като майка ми. Мисля, че отчасти заради това Шарлот никога не се е чувствала обвързана с тях. — От всичко, което бе споделил с нея до този момент, Мередит подозираше, че има по-дълбоки причини да не се обвърже с тях, главно заради дългата й връзка с друг мъж и факта, че тя никога не бе искала деца. — Те не са свикнали да водя тук хора. Срещали са се само с една-две от жените, с които съм излизал.
— И защо? — Тя бе озадачена от думите му, макар те донякъде да обясняваха защо децата изпитваха недоверие към нея.
— Не мисля, че тази част от живота ми е тяхна работа — обясни й той искрено. — Не съм имал достатъчно сериозна връзка, за да се налага да представям жената на децата си.
Трудно бе да се повярва, че през осемте години след развода си той не се бе ангажирал сериозно с жена. Започна да си задава въпроси за него и стигна до същия извод, до който бе стигнала и преди това — че той се страхува от обвързване, след като съпругата му го бе изоставила, въпреки твърденията му, че се е възстановил от удара.
Поседяха още известно време във вътрешния двор, наслаждаваха се на благоуханната вечер, а после той я покани вътре в елегантната дневна, пълна с английски антики и прекрасни произведения на изкуството. Няколко минути по-късно икономката им съобщи, че вечерята е готова. Чувстваше се като животно в зоологическа градина, когато двете момичета я заоглеждаха, не можеше да не си зададе въпроса какво ли мислят за нея.
Калан се изправи и се приближи бавно към тях.
— Как мина в училище, деца? — попита ги той непринудено, а Мередит го последва.
— Мразя училището — заяви Анди, но не достатъчно убедително.
По-скоро това бе стандартен отговор, а Джули неохотно обясни, че харесва новата си учителка. Мери Елън замълча.
— В гимназията ли учите? — поинтересува се Мередит вежливо, когато влязоха в трапезарията, а Кал издърпа стола до своя и настани Мередит на него.
— Аз съм в първия гимназиален клас — лаконично отговори Мери Елън и думата, която изникна в съзнанието на Мередит, докато я гледаше, бе нацупена.
Нямаше нищо общо с непринуденото поведение на баща си. Тя бе красиво момиче, но й липсваше живец и заради очевидното отсъствие на сърдечност изглеждаше по-малко привлекателна. Доколкото Мередит можеше да прецени, почти не намираше у нея чар, може би момичето се чувстваше нещастно. Мередит се питаше дали винаги е такава или просто състоянието й се дължи на неочакваната гостенка и на факта, че вижда баща си с чужда жена.