— Ще бъда в хотела в седем — каза той. — Ако ти е скучно, когато той отиде на работа, тръгни по-рано и вечеряй с мен.
— Ще се обадя, ако реша. Междувременно, желая ти приятен уикенд.
— Ще играя тенис с децата утре, а останалата част от деня ще се излежавам край басейна. Нямам търпение — призна си той и тя се засмя при мисълта за съвсем различните си занимания.
— А аз ще пера.
— Някак си не мога да си го представя — разсмя се той.
Тя бе прекалено хубава и блестяща, за да прекарва времето си край пералната машина. Не можеше да я види в ролята домакиня.
— Някой трябва да свърши тази работа, а Стив може единствено да готви. Не мисля, че трябва да го обвинявам.
— Трябва да ме запознаеш с него идните дни. Струва ми се страхотна комбинация — да спасява човешки живот и да готви едновременно. Идеалният съпруг.
— Много си подхождаме — усмихна се тя.
Остави я във фоайето с куфара й и след половин час тя се качи на самолета. Малко след излитането Мередит извади лаптопа си. Работи едва час, след това го прибра, облегна се в креслото на самолета и затвори очи. Мислеше за Кал. Не можеше да си представи каква жена би го привлякла. Питаше се дали би го впечатлило хубаво лице, остър ум, глупост или приятелка, която да споделя душевните му терзания. С неговото враждебно отношение към брака и дългите връзки, бе трудно да се предвиди с каква жена би излизал. Даваше си сметка, че това изобщо не е нейна работа.
Седмицата бе дълга и се чувстваше уморена. Нямаше търпение да се види със Стив. Замислена за него, Мередит се унесе в дрямка и стюардесата я събуди, когато се приземиха. Тя бе една от първите, слезе от самолета, взе чантите си и хвана такси. В седем без десет в събота сутринта тя отвори вратата на апартамента им. Остави чантите в антрето, свали обувките си и влезе на пръсти в спалнята им, за да не го събуди. Той спеше дълбоко в леглото им, гол както обикновено, тя свали дрехите си и се пъхна под завивките до него. Той леко се размърда и я притегли към себе си, сякаш е била до него през цялата нощ, а после отвори очи и разбра какво се е случило.
— Ти си се върнала — прошепна Стив, тя се усмихна и кимна, после го целуна. — Липсваше ми — той я притегли още по-близо и тя почувства топлината на тялото му до нейното, когато започна да я целува.
— И ти ми липсваше — призна тя. Стив прокара ръка бавно по изящните извивки на тялото й и тя осъзна с копнеж колко много време е минало, откакто бяха заедно за последен път. Преди повече от седмица, близо осем дни, и двамата жадуваха един за друг.
След това нямаше нужда от повече думи, остана само страстта, която пламтеше помежду им като вечен огън от деня, в който се бяха срещнали. И двамата копнееха за това, искаха го, отчаяно се нуждаеха от него. Колкото и малко време да прекарваха заедно, всеки момент за тях бе скъпоценен. Мина доста време, преди да продумат отново, а когато заговориха, копринената й руса коса се бе разпиляла по възглавницата, тя отново го прегърна и целуна.
Глава 6
Прекараха приятен, спокоен уикенд. В събота се излежаваха до обяд, заспиваха, събуждаха се, а когато станаха, валеше и те решиха да отидат на кино.
Гледаха филм, който и двамата отдавна бяха запланували да видят, а после се разходиха бавно до дома под дъжда, по пътя се отбиха да хапнат сладолед. Обсъждаха дали да не излязат да вечерят хамбургери, но накрая предпочетоха да останат вкъщи, да гледат видео и си поръчаха китайска храна. Като никога от болницата ги оставиха на мира. Той не беше на повикване, нямаше катастрофи, които изискваха присъствието му, когато не беше дежурен. За пръв път от месеци тя дори не докосна куфарчето си.
В единайсет същата вечер си легнаха прегърнати и той изпита ненавист към факта, че на другия ден трябва да отива на работа, а тя — да замине. Щеше да се върне в Ню Йорк в понеделник вечерта с Кал, предвиждаха да останат тук два дни, а в сряда вечерта Мередит пътуваше за Европа. Ала дотогава той щеше да е в болницата и тя се съмняваше, че ще го види. В четвъртък щеше да е в Единбург, в петък — в Лондон, и двамата с Кал щяха да останат там и през уикенда. В понеделник предстоеше Женева, във вторник — Париж, а после в сряда — обратно за Ню Йорк. Така че в крайна сметка нямаше да види Стив през следващите единайсет дни. Бяха свикнали на този стил на живот. Ала неочаквано предстоящата раздяла им се стори цяла вечност.
— След това известно време няма да пътувам, обещавам — тя лежеше до него, сгушена до гърба му, обвила го с ръце.