— Ти ме измами — сгълча го тя, а той я погледна с възхищение. Изглеждаше свежа и млада, невероятно красива.
— За какво?
— Изглеждаш прекалено добре за вечеря в пицария. Има ли случай, в който да носиш тениска или да си размъкнат? — Не можеше да си го представи, както и той не бе в състояние да си помисли, че тя може да придобие занемарен вид.
— А ти, кога за последен път си била раздърпана, Мередит? В първи клас, може би… или преди това? — Тя се засмя на косвения комплимент и двамата излязоха от хотела развеселени, не спираха да говорят, като приятели, в каквито бързо се превръщаха.
Откриха малко италианско ресторантче на няколко пресечки и прекараха остатъка от вечерта, погълнати в разговор за инвестиционните банки и тяхната дейност. Той бе очарован от осведомеността й, с интерес откри колко много я вълнува работата й. В същото време му направи впечатление, че тя изглежда беше овладяла до голяма степен тънкостите и на неговия бизнес. Подхвърляха си информация и мнения цяла вечер, сякаш бяха противници на тенис турнира „Уимбълдън“. Последни си тръгнаха от ресторанта, не искаха да приключват разговора си, но и двамата трябваше да поспят преди презентацията на следващата сутрин.
Мередит знаеше, че Чарли Макинтош, финансовият директор на Калан, е излетял от Сан Франциско същата вечер и щеше да пристигна около полунощ. И двамата се надяваха да се държи по-сърдечно в Бостън и Ню Йорк, и по време на последното пътуване из Европа.
— Снощи имах дълъг разговор с него по телефона — осведоми я й Кал, докато се возеха в асансьора. — Казах му, че наистина трябва да оживи презентацията. Надявам се да ме е разбрал, да е осъзнал думите ми.
Кал обаче не изглеждаше много убеден. Започваше да проумява колко неподатлив е Чарли и че е малко вероятно да промени позицията си в близко бъдеще. Дори в разговора им по телефона предишната вечер не бе спестил критиките си заради превръщането на компанията в акционерна. Приличаше на куче с кокал в уста — не искаше да го пусна, независимо колко настоятелно Калан го молеше да направи това. Калан започваше да се страхува, че позицията на Чарли ще доведе до пълен разрив помежду им. Сподели опасенията си с Мередит, докато я изпращаше до стаята й, а тя го слушаше и кимаше в знак на съгласие, погълната от думите му.
— Понякога е трудно всичко да бъде предвидено. Може би, след като сделката приключи, той ще се обърне на сто и осемдесет градуса и ще те изненада. Надявам се най-сетне ще разбере, че си направил нещо голямо за компанията, което е само в нейна полза. В крайна сметка можеш да използваш акциите си, за да придобиваш други компании. Мисля, че това би му харесало.
— Струва ми се, че точно прекомерното разрастване на компанията е една от причините да се чувства уплашен — отвърна Кал дълбокомислено.
Мередит се натъжи. Чарли наистина се оказа костелив орех.
Продължиха да разговарят на тази тема, а след няколко минути той й пожела лека нощ и припомни, че ще се срещнат на закуска с Чарли Макинтош. Мередит обеща да направи всичко възможно и да го привлече към идеята.
В стаята си завари две съобщения от Стив, а когато му позвъни, сестрата, която вдигаше телефона, успя да го открие като по чудо. Той и каза, че нощта била спокойна, в Ню Йорк още валяло и изглежда всички си били останали вкъщи и не създавали проблеми.
— Може би тогава ще успееш да поспиш — рече тя с усмивка, замислена за нощта, която бяха прекарали заедно предния ден, и как се любиха, когато тя се прибра в събота сутринта. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто го бе видяла. Дните и нощите им бяха толкова пълни, че времето между тях изглеждаше прекалено дълго.
— Ти също се опитай да поспиш. Тези хора те ангажират до никое време, а после очакват от теб на другата сутрин да си свежа и съвсем бодра.
— Затова ми плащат. Ще си бъда у дома утре вечер, скъпи. — Поне щеше да спи в собственото си легло, Стив обаче нямаше да го има. Той щеше да използва леглото на колелца в кабинета си, ако не го повикат.
— Ще ти се обадя — обеща той, мина му мисълта, че преди тя понякога отиваше да го види в болницата, но и двамата знаеха, че в това няма никакъв смисъл. Той винаги бе зает и накрая тя си тръгваше разстроена и ядосана. Много по-лесно бе да разговарят, когато имаше почивка и тя съвпадаше с нейната.
Тази нощ Мередит чете до късно, прегледа отново всички материали по презентациите. Имаше няколко пункта в краткото въведение на Кал, които искаше да промени, направи и някои бележки по презентацията на Чарли Макинтош.
Ала когато сподели мислите си с Чарли на закуската сутринта, той се вбеси в момента, в който му направи предложенията. Стана й неприятно, защото тя не го критикуваше, а просто предлагаше да се подобри представянето на „Дау тек“ пред потенциалните инвеститори.