След като доставиха багажа му, Кал се върна обратно до стаята й. Отново се опита да я убеди, но тя се извини, че тази вечер е много изморена и няма да ходи никъде. Малко по-късно чу неговата врата да се отваря, после да се затваря и разбра, че той излиза. В девет часа тя бе в леглото си и спеше дълбоко. Когато на следващия ден се срещнаха за закуска, тя изглеждаше свежа и бодра.
— Какво прави снощи? — попита го, докато хапваха и пиеха кафе в трапезарията.
Финансовият директор още не се беше присъединил към тях.
— Видях се с някои стари приятели. Познавам тук много хора, някои от тях покрай бившата ми съпруга.
— В девет часа вече бях мъртва за света. — Тя му се усмихна.
— Тази вечер няма да е така — засмя се и той.
В този момент се появи Чарли Макинтош. Като никога бе в прилично настроение и тримата побъбриха приятелски, докато Чарли нагъваше наденичките с яйца. В осем часа вече правеха познатата им презентация. Беше изключително успешна, както и предишните.
В дванайсет се срещнаха с частни инвеститори, а в един направиха презентация, съпътствана с обяд. В четири часа и тримата се върнаха в хотела. Чарли възнамеряваше да прекара уикенда във Франция с приятели, така че щяха да се срещнат с него в Женева в неделя вечерта. С нехарактерно за досегашното му поведение благородство Чарли им пожела приятен уикенд, преди да замине и Мередит започна да се надява, че той ще отстъпи.
— Готова ли си за нощ в града? — попита я Кал, когато я изпращаше до стаята й в пет часа. Бе направил резервация в „Харис бар“ за осем часа, а след вечеря възнамеряваше да я заведе да потанцуват в „Анабелс“.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да губиш времето си с мен? — попита спокойно Мередит. — Може би ще се забавляваш много повече с истинско гадже — прямо изрече тя, двамата вече се чувстваха близки като брат и сестра и това им бе приятно.
— Винаги бих предпочел вечеря с добър приятел — усмихна се в отговор той, двамата постояха още в коридора и побъбриха за изминалия следобед. Презентациите бяха преминали по-добре от очакваното.
— Струва ми се, че Чарли също се държа по-мило — великодушно отбеляза Мередит.
Дори в най-големите си изблици на сърдечност Чарли Макинтош не беше особено мил. Но поне не изглеждаше така враждебен, както в Лос Анжелис и Ню Йорк. Калан не коментира думите й и след няколко минути те се прибраха по стаите си. Казал й бе да е готова в осем без петнайсет, което й даваше достатъчно време да се отпусне и да си почине, да вземе вана. Когато се потопи в нея, телефонът в стаята й позвъни.
Тя се загърна в кърпа и отиде да се обади. Усмихна се, щом чу гласа от другата страна на линията.
Беше Стив.
— Как върви, мила? — Беше в добро настроение, за него бе петък, ранният следобед.
— Всичко е страхотно — отвърна тя с широка усмивка, загърна се още по-плътно с кърпата в охладената от климатичната инсталация стая. — Почти приключваме, а заявките надхвърлят очакванията — десет към едно. Сигурно е, че акциите няма да стигнат. — Той знаеше, че това означава емитирането на пет до десет на сто акции в повече. След като кариерата й на Уолстрийт надхвърляше десет години, той вече познаваше жаргона. — Калан е много доволен.
— А финансовият му директор още ли създава проблеми? — попита Стив с интерес.
— Държа се малко по-добре тук. Днес дори ми се усмихна, преди да замине за уикенда при някакви приятели във Франция. Хубаво е, че ни се махна от главите. — Стив бе наясно, че финансовият директор през по-голямата част от времето приличаше на мърморещ баща. Но му стана неприятно, когато чу за отсъствието му.
— Това означава ли, че с Дау сте сами?
— Повече или по-малко. Заедно с още осем милиона души в Лондон, мисля, че е съвсем безопасно. — Тя бе удивена от реакцията му.
— Знаеш какво имам предвид. Той не те сваля, нали, Мери?
— Разбира се, че не. Не е толкова глупав. Вече сме добри приятели. След тези проучвателни пътувания или създаваш най-добрите приятелства в живота си, или не искаш никога повече да се виждате. Той е добър играч и мисля, че ще бъде добър приятел. Скоро ще ви запозная.
— Добре… Не знам защо, но не му вярвам. Бих предпочел аз да прекарам уикенда с теб в Лондон.
— Тогава ела — подразни го тя. — Все още имаш възможността да дойдеш в Париж следващата седмица.
— Много забавно. Знаеш, че съм вързан тук. Просто се върни колкото е възможно по-скоро. Какво ще правиш този уикенд?
— Ами ще се разхождам насам-натам. Утре мисля да пазарувам, а с Кал ще вечеряме довечера в „Харис бар“. — Не му каза, че след това ще отидат на танци в „Анабелс“, защото бе усетила раздразнението му и не искаше да го засилва. Знаеше, че няма нищо лошо в това, но нямаше смисъл да разстройва Стив. Всичко бе съвсем безобидно, Кал бе истински джентълмен, точно както го бе обрисувала.