— Коя е тя? — Мередит бе озадачена, Кал се стараеше да изглежда безразличен, но в очите му се появи някаква твърдост, когато й отговори:
— Това е бившата ми жена. — Погледна Мередит право в очите. Не му беше приятно.
— Съжалявам — отвърна тя. Забеляза, че присъствието й му напомня болезнени преживявания. Беше неприятно стечение на обстоятелствата.
— Няма за какво. Вече сме в добри отношения. Виждам я винаги когато посещава децата.
За Мередит не бе трудно да почувства, че колкото и да го прикриваше, срещата бе болезнена. Питаше се дали ще се поздравят, но докато мисълта минаваше през съзнанието й, жената в червено изведнъж се озова изправена до тяхната маса, протегна ръка на Кал с ослепителна усмивка, която блестеше почти толкова ярко, колкото и диамантите на ушите и пръстите й.
— Здравей, Шарлот — поздрави я той, — как си?
— Чудесно. А ти, какво правиш в тази част на света? — Погледна Мередит в семплата й черна рокля и наниз перли и младата инвестиционна банкерка веднага бе отхвърлена като маловажна.
— Тук съм по работа. Това е Мередит Уитман — вежливо я представи той и минута по-късно Шарлот ги остави и се присъедини към приятелите си на маса в дъното, където имаше някакво празненство.
На Мередит й направи силно впечатление, че тя изобщо не попита за децата си. Спомена за това на Калан, а той вдигна рамене и погледна Мередит с кисела усмивка на лицето.
— Казах ти, че децата не са стихията й. Обича блясъка и светските събирания, бизнеса и помпозността. Единственото, което я интересува, са големите звезди, които представлява. Тук е много щастлива.
Мередит си зададе въпроса доколко ли се е разстроил от срещата, но реши да не любопитства повече.
— Впечатляваща е — произнесе възхитено Мередит и си помисли, че е и много красива. Това донякъде даваше представа какви жени го привличат. Не беше възможно човек да не бъде главозамаян от вида й, а от думите на Кал съдеше, че тя също е и много умна. Това бяха важни качества, макар нравствените ценности, съчувствието и почтеността, да й липсваха, както Кал й бе казал.
— Била е модел като дете. И ми се струва, че това е дало отражение върху мисленето й. Тя обича да е център на внимание, да има много пари, но знае, че това не може да продължава вечно. Затова се е обградила със среда, която ще й го гарантира. Истината е, че е превъзходен адвокат и много харесва света на развлекателния бизнес. Обожава всичките си клиенти кинозвезди, мисля, че живее чрез тях. А и те са луди по нея. Може би затова не се интересува от собствените си деца. Нейните деца са клиентите й и тя получава от тях цялата обич.
— Нещо като мен — усмихна се Мередит. — Моите клиенти са моите деца. Като теб. Уреждам всичко, а после те изпращам в големия свят да печелиш огромни пари. Това е моят голям успех.
Той се засмя на сравнението и поклати глава.
— Мисля, че дори повече от голям. Но какво получаваш от това ти, Мередит, освен комисионните? — И двамата знаеха, че тя ще спечели много пари от неговата сделка, но той разбираше също, че го прави не само заради това. Обичаше работата си. И беше блестяща в нея. През месеците, когато бе работил с нея, тя му бе направила силно впечатление.
— Обичам професията си — отговори тя. — И в известен смисъл е вярно, че клиентите ми са моите деца. Не искам да имам деца. Получавам всичко от тях и от Стив.
— Не е едно и също, обзалагам се. Ти пропускаш нещо много важно — той погледна към масата, където седеше Шарлот, — същото важи и за нея. Така и не разбра какво изпуска. А в нейния случай е истинско престъпление. Ти поне нямаш деца и не нараняваш никого с решението си, освен може би себе си или Стив. В нейния случай тя не само отсъстваше, но и мамеше децата ни, че имат истинска майка.
— Може би ти е дошло времето да се ожениш отново — без заобикалки му каза тя, — не само заради теб, но и заради децата.
— Страхотно. И после? Да ги оставя да преживеят още един развод? Поне предишния път бяха по-малки и не разбираха много-много какво се случва. Мери Елън беше на шест и за нея разводът бе съсипващ, но Джули и Анди бяха по-малки и за тях не бе така трудно. Следващия път обаче няма да е така. Вече пораснаха. Достатъчно големи са, за да се чувстват наранени и обидени.
— Какво те кара да мислиш, че ще се разведеш втори път, Кал? Не ти ли се струва, че вече си си извадил поуки?
— Да, да не се женя — той се разсмя, но в тона му не се усещаше веселост, а горчивина и спомен за преживяна болка, — също да не вярвам и да не бъда толкова глупав. Шарлот започна бизнеса си в Лондон въз основа на контакти, създадени от мен.