В четири часа се качиха на самолета за Париж и тримата се чувстваха изненадващо близки по време на пътуването, което накара Мередит да се надява, че Чарли най-сетне е започнал да разбира смисъла на онова, което правеха. А благоразположението му към нея се засили значително от двете мартинита по време на полета до Париж.
За вечеря бяха в „Риц“ и преди Мередит да е успяла да каже и дума, Калан я информира, че е направил резервации за „Тур д’Аржон“ за тях двамата. Чарли имал други планове. Тя облече единствената вечерна рокля, която носеше, бледозелена коприна в цвета на очите й, и когато се появи в бара на „Риц“ няколко глави се обърнаха и Калан засия срещу нея.
— Изглеждаш невероятно, Мередит! — възкликна той, истински възхитен.
— Благодаря.
Както се очакваше, вечерята бе чудесна и те прекараха по-голямата част от времето в разговор за бизнеса, наслаждавайки се на великолепните ястия и елегантната обстановка. Тя искаше да го подготви за презентацията им на сутринта. С французите невинаги бе лесно, но новините за предлагането на акции вече бяха достигнали до важните френски инвеститори и те бързаха да се присъединят към кандидатите за акциите на Калановата компания. Мередит не смяташе, че ще имат проблеми.
Колата ги върна в хотела и двамата с Калан се разходиха бавно около площад „Вандом“, за да глътнат чист въздух. Беше средата на септември, вечерта бе прекрасна и благоуханна. Докато се връщаха към хотела, й стана хладно в тънката рокля и Калан я заметна със сакото си. То ухаеше на неговия одеколон, двамата приличаха на щастлива двойка, говореха, смееха се и разглеждаха витрините на бижутерските магазини.
Вечерта бе изключително приятна. А след презентацията на следващия ден щяха да прекарат последна вечер в Париж и в сряда рано сутринта да отпътуват за Ню Йорк. Тогава щеше да се състои и окончателната среща с партньорите й за оценяване на акциите. Ценните книжа щяха да се търгуват от следващия ден, обединението от инвеститори щеше да се разпусне веднага щом акциите се продадат и работата му с Мередит щеше да приключи. Изглежда Калан изпитваше носталгия по този повод, защото докато се връщаха към хотела, прекосявайки най-елегантния площад в Париж, й каза:
— Какво ще правя, без да разговарям всеки ден с теб, Мередит? Ще имам проблеми.
— Не, няма, ще бъдеш твърде зает с акционерите си и техните желания, за да мислиш за мен.
— Имам чувството, че ме изхвърлят от гнездото и ме оставят да летя сам — отбеляза той, когато минаха край „Бушерон“ и Мередит се загледа в една огърлица с изумруди.
— Справял си се чудесно без мен, преди да се запознаем — уверено отбеляза тя и после се засмя, придърпвайки сакото по-плътно около себе си. — Освен това можеш да си говориш с Чарли.
— Тази мисъл ме плаши — отговори Калан.
Изглеждаше по-хубав от когато и да било, в бялата си риза и тъмносиня вратовръзка. Видът му бе безупречен, изключително стилен. Понякога приличаше повече на манекен, отколкото на преуспял бизнесмен от фирма за високи технологии в Силициевата долина. Това я накара да се замисли за Шарлот и за чудесната двойка, която са били преди години. Той изглеждаше най-подходящият тип мъж за красива, блестяща жена и имаше нещо много приятно във факта, че я виждат с него. Хората винаги ги оглеждаха, когато излизаха заедно.
— Във всеки случай, скъпа, ще ми липсваш.
— Можеш да ми се обаждаш за безплатни съвети всеки път, когато имаш проблем.
— Ако успея да те открия. Ако не си заминала или не си твърде далеч, за да отговориш на обажданията ми — замислено отбеляза той. Наистина изглеждаше тъжен и тя му се усмихна.
— В работата ми винаги знаят къде да ме намерят — увери го, докато се изкачваха по стъпалата пред „Риц“ и влизаха във фоайето.
Минаха по дълъг коридор с витрини, пълни с бижута и подаръци, той я изпрати до стаята й с печален вид и тя му върна сакото. Бе отминала още една прекрасна вечер, тя се бе съгласила за вечеря с него в „Лукас Картон“ на следващия ден, но щеше да плати вечерята от името на фирмата. Той бе поел сметката в „Тур д’Аржон“, както и в „Харис бар“, и двете вечери бяха много впечатляващи. Харесваше му да се храни в модерни ресторанти четири звезди и нямаше нищо против да плаща сметките, дори когато не трябваше.
Видяха се отново на следващия ден и заедно с Чарли Макинтош направиха последните си презентации. Французите нямаха търпение да инвестират в „Дау тек“. Резултатите надхвърлиха и най-смелите предположения на Калан и прогнозите на анализаторите в нейната фирма. Щяха да направят впечатляващ дебют при откриването на търговията с акциите в четвъртък. А рекламното съобщение в „Уолстрийт джърнъл“, където се публикуваха инвеститорите, щеше да бъде пълно с известни имена. Тя обясни на Кал, че ще има скрити „големи“, което означаваше, че големите фирми се бяха договорили да купят по-малко акции и щяха да се появят под имената на по-малки фирми, специализирани във високите технологии. Всичко това бе знак за изключително успешна сделка. Това бе поредната цел, постигната от него.