Когато в пет часа се върнаха в хотела, никой не изпитваше съмнение, че трябва да отпразнуват победата. Това бе моментът, когато тяхното проучвателно пътуване бе приключило официално. Успехът му надхвърляше всичките й очаквания, дори Чарли Макинтош се усмихваше. Той още не бе съгласен с направеното от Кал — поне официално, но трябваше да признае добре и прецизно свършената работа. Дори спомена пред Кал, че Мередит е изключително компетентна жена. Чарли се ръкува с нея и я поздрави за успеха. Трябваше да ги напусне след няколко минути, тъй като бързаше да хване полета в осем часа вечерта за Калифорния. А Кал заминаваше с нея за Ню Йорк на следващия ден за финалната среща с партньорите й в нейния офис. Надяваха се по това време вече да им съобщят, че и Комисията по ценните книжа и фондовите борси е одобрила проекта им.
За „Лукас Картон“ тя облече обикновената черна рокля. Вечерта бе спокойна, а храната — превъзходна. Той сподели, че е разговарял с децата си, които били добре, но го очаквали с нетърпение у дома.
— Същото важи и за Стив — каза тя, докато пиеха кафе и бренди. — Свършихме дяволски добра работа днес.
Тя изглеждаше доволна и щастлива заради него. Радваше се на свършеното, беше й забавно да пътува с него. Радваше се за него повече, отколкото за повечето си клиенти. Работеха добре заедно и изглежда имаха много общи неща. Споделяха редица еднакви възгледи за финансовия свят, а тя винаги се вълнуваше от високотехнологичните компании, за които работеше. Беше се специализирала в тази област през последните пет години и си знаеше работата, което много силно впечатли Калан. Беше предупреден, че може да му се наложи да обучава фирмата за инвестиционна банкова дейност, която нае. Истината обаче бе, че тя бе водещата в целия процес на първично предлагане, разкри му много за света на инвестиционните банки и той й се възхищаваше заради това.
— И така, накъде оттук? — попита я той, докато пиеха брендито.
— Задава се следващото широко предлагане. Същата стара игра. А ти? Какво вълнуващо ще направиш? — изрече закачливо.
Между тях се бе зародило сърдечно приятелство. Въпросът й бе по-скоро шеговит, защото имаше представа какво му предстои. Вече й бе разказал за новата поредица високотехнологични хирургически продукти, които искаше да разработи.
— Всъщност, мисля да придобия друга компания — изненада я той. — Дай ми две години и „Дау тек“ ще бъде десет пъти по-голяма от днес. — Той разчиташе на това и възнамеряваше да работи в тази посока.
— Ще се радвам — усмихна се тя.
Бъбриха по тази тема известно време. Преди това не й бе споменавал, че иска да купува други компании. Беше пълен с продуктивни идеи и искаше да покорява нови хоризонти. Не беше човек, който ще почива на лаврите си, и тя харесваше това му качество. Тя също го притежаваше. И двамата бяха еднакво амбициозни.
Продължиха да разговарят за идеите му и когато се върнаха в хотела и седнаха за малко на бара. Той изпи още едно бренди, а тя не си поръча нищо. Не искаше да страда от главоболие на път за Ню Йорк на другия ден.
Той изглеждаше доволен и свеж, докато седяха един до друг в бара и разговаряха дълго след полунощ. Имаше много теми, които да обсъдят и да споделят мненията си. Бяха единодушни за доста от нещата, но тя го предизвикваше понякога и дръзваше да не се съгласява с него, което й доставяше удоволствие. Те споделяха свят, който малцина харесваха или разбираха, и той го призна пред нея с възхитено изражение.
— Разговаряш ли със Стив за всичко това? — попита я с любопитство. Никога не би задавал такива въпроси на друга жена. Подобна близост бе рядкост в неговата сфера и той го знаеше.
— За някои неща. Не и за света на високите технологии. Но той е достатъчно информиран за инвестиционните банки и за начина, по който функционират. Много хора са силно впечатлени, когато заговори за първично предлагане на акции, забележки в червено и надхвърляне на заявките. Някои дори мислят, че е банкер, а не лекар. — При тези думи тя се усмихна.
— Струва ми се, че той е дяволски щастлив мъж и се надявам да го знае.
— Така е — усмивката й стана по-широка. — И аз съм щастлива. Ние сме много различни, но се получава. Може би защото сме заедно от цяла вечност. Близо половината ми живот. — Беше женена за него през четиринайсет от трийсет и седемте си години и това бе наистина добро постижение.