— Моят брак е на половината на тези години, но имам чувството, че годините, които прекарах във Виетнам, включително и в пленнически лагер в Дананг, са по-приятни от брака ми с Шарлот. — Мередит разбираше защо и сърцето й се сви от жал за него.
— Поне имаш три прекрасни деца в резултат на това.
— Така е. Благодарен съм й за тях. Понякога ми е трудно да повярвам, че са нейни. Изглежда толкова отчуждена от децата, но това е нейно желание.
Мередит не бе много изненадана от не особено сърдечното й държане, когато я срещнаха в „Харис бар“. Красива, очарователна, но студена като лед. Тогава се запита какво бе намерил у нея Кал, защо се бе влюбил, дали само външният вид бе важен за него. Може би наистина бе така.
Тази вечер седяха в бара и разговаряха дълго, сякаш за да не изгубят последните моменти, които да споделят заедно. На следващия ден всеки от тях се връщаше към всекидневието си, към офисите, хората, които имаха значение за тях — в неговия случай това бяха децата, а в нейния — Стив. Ала в тази последна вечер те празнуваха общата си победа в общия свят, който за кратко си бяха създали.
Знаейки това, тя не се изненада, когато той докосна ръката й и я погледна с огромна нежност.
— Искам да знаеш, че всичко, което стана, бе от много голямо значение за мен. Свърши чудесна работи, Мередит, и бе прекрасна приятелка.
— За мен също бе удоволствие да работя с теб, Кал. — И пътуването, и смехът, и разговорите на всякакви теми — от първичното предлагане на акции до проблема с децата. Тя също бе научила много от него.
— Надявам се някой път да имаме шанс отново да работим заедно — рече той с тъжен вид.
— Е, ако сериозно си решил да купиш друга компания, възможно е да те запозная с някои проспекти. Ще следя коя е най-добрата възможност за теб.
— Това ще е достатъчно основателна причина да го сторя въпреки съпротивата на Чарли.
На лицето й изгря усмивка. Малко по-късно той я изпрати до стаята й. Както винаги, я остави пред вратата, но този път понечи да я задържи за миг, сякаш искаше да каже нещо, после се спря, докато тя отключваше с тежкия месингов ключ.
— Лека нощ, Мередит — рече той простичко, без да откъсва поглед от нея. Без дума или обяснение, тя се доближи до него, целуна го по бузата, обърна се и влезе в стаята си.
— Лека нощ, Кал — пожела му нежно, после, когато той се отдалечи, тихо затвори вратата. Остана да седи дълго в креслото, загледана през прозореца, мисълта й бе само за него. През последните няколко седмици се бяха случили много неща. И тя се надяваше, че независимо дали отново ще работят заедно, той завинаги ще остане неин приятел.
Глава 8
Полетът до Ню Йорк в сряда мина сякаш за миг. Кал спа, а Мередит се отдаде на работа. От офиса й бяха изпратили цяла купчина факсове, преди да отлетят от Париж. Когато се приземиха на летище „Кенеди“, тя продължаваше да ти преглежда.
Кал се събуди и я погледна със сънена усмивка, после се обърна към прозореца. Гумите на колелата току-що бяха докоснали пистата.
— Колко е часът? — попита, сподавяйки прозявката си.
— Два часът местно време. Очакват ни в офиса ми в четири. — Тя знаеше, че ще им отнеме доста време да минат през митницата, да приберат багажа си и да вземат кола до града. — Всички искат да те поздравят.
— Трябва да поздравят теб, Мередит. Надявам се, че си дават сметка за това. — Понякога се тревожеше за нея. Беше забелязал съвсем ясно, че Пол Блек не я цени, и Кал се питаше дали другите й партньори не са по-умни.
— Дават си сметка — усмихна се тя и пъхна документите в куфарчето.
Ала когато се срещнаха със старшите партньори в четири часа, за да определят цената на акциите, всички се здрависваха с Кал и се поздравяваха помежду си. Сред множеството в конферентната зала Мередит бе забравена. Единствено Пол Блек си направи труда да й каже, че е свършила добра работа, но повечето от останалите предпочитаха да разговарят с Кал и със старшите партньори. Бе свикнала с тази ситуация и тя не я шокираше. Това бе мъжко общество, тайно братство, което все още гледаше със снизхождение на заслугите на жените. Като знаеше това, оцени високо факта, че я направиха партньор. Ала по време на един от многобройните им разговори с Калан той й каза, че съвсем не е ясно колко високо ще стигне във фирмата, дори я попита дали вече не е ударила в стъкления таван. За момента обаче тя отказваше да се терзае по този въпрос.