— Кал, предложението ти е невероятно. Но просто не знам. Не мисля, че ще е лесно Стив да напусне травматологичното отделение. Дори ми е неприятно, че трябва да го питам. Просто не е честно към него.
— Ами ако се беше случило обратното — той получава фантастично предложение, заради което трябва да се преместите, ти би ли тръгнала? — притисна я Калан.
— Не би го поискал от мен, Кал. Твърде почтен е, за да го направи.
— Това не е въпрос на почтеност, Мери, това е бизнес, голям бизнес и шанс да спечелиш много пари за двамата и да живеете по-добре тук.
— Ще говоря със Стив — каза тя накрая, — но не се надявай много. Трябва да уважа факта, че той има добра работа тук и е възможно да не поиска да се преместим. Вероятно ще намериш някого там, в Калифорния, може би някой от компанията, за когото не се сещаш в момента.
— Никой от моето обкръжение не може да стъпи на малкия ти пръст, Мери. Дори Чарли ми предложи да разговарям с теб. Направила си му силно впечатление. Хайде… имам нужда от теб. Не можеш да ми откажеш сега, след всичко, което постигнахме заедно. Това е моето бебе, Мери, а донякъде и твоето. Не искаш ли да го видиш как расте?
— Престани да ме омайваш — отвърна тя смеейки се, — ужасен си!
— Просто искам да дойдеш тук и да разговаряме. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ще дойдеш ли тази седмица, Мери?
— Нека първо го обсъдя със Стив. Той е в болницата, но в сряда ще се прибере. Не искам да разисквам този въпрос по телефона.
— А аз не искам да чакам дълго. Защо не отидеш веднага при него? Така ще можеш да дойдеш тук в сряда.
— И какво според теб да кажа на партньорите си? — Тя отново се притесни при перспективата да захвърли всичко и да отиде в Калифорния да разговаря с Калан за новата работа. Започваше да й звучи страшно. Но в същото време я привличаше.
— Кажи им, че имаш нужда от отпуск. В крайна сметка си го заслужи.
— Не искам да ги лъжа, Кал.
— О, за Бога, тогава им кажи истината. Обвини ги право в очите, че не те ценят достатъчно, че никакви ги няма, когато трябва да ти отдадат заслуженото, че не си струва да работиш повече за тях. Така че идвай в Калифорния да се видим.
— Това наистина ще им хареса, Кал.
— Това е истината и ти го знаеш, Мери. А и те си го знаят. Сега отивай да говориш със съпруга си в болницата и довечера ми се обади.
— Не ме притискай.
— Ще те притискам, докато не се съгласиш да дойдеш поне да поговори. Дължа ти толкова много.
— А аз дължа на съпруга си много повече, Кал. Не мога просто така да разруша кариерата му и да му кажа да си търси работа в Калифорния, защото така ми е удобно. С право може да ми отговори, че трябва да забравя за това.
— Не и ако е човекът, който твърдиш, че е. Мисля, че ще останеш изненадана.
Така и се случи, когато Мередит се срещна със Стив в столовата в девет часа, за да му предаде разговора. Притесняваше се ужасно как да му поднесе вестта, но след като се престраши, обясни какво й е предложил Кал. Стив я погледна проницателно:
— Това ли искаш, Мери? — попита я без заобикалки.
— Не знам какво искам, скъпи — честно си призна тя. — Това е прекрасно предложение, а компанията е много интересна. Но ние имаме живот тук. Тук съм от дванайсет години и ми харесва да бъда партньор във фирма за инвестиционна банкова дейност, която е голям играч на Уолстрийт. А и ти имаш страхотна работа тук. Не мисля, че е честно да те карам да напуснеш всичко това и да се преместиш в Калифорния.
— Защо не, ако е по-добре за нас в дългосрочна перспектива? Може там да ни хареса. — Мисълта, която му мина през ум веднага, беше, че ако я откъсне от Уолстрийт, тя може би най-сетне ще поиска деца. А Калифорния би била чудесно място за отглеждането им.
— Наистина ли си склонен да се преместиш оттук? — Тя го погледна озадачена, след като чу какво е мнението му.
— Може би. Ако намеря работа, а не виждам защо да не намеря. Хората се стрелят и в Калифорния. Там също има банди — Стив се усмихна. Беше приел новината много по-добре, отколкото тя очакваше. Дори й се стори ентусиазиран, може би повече от нея. Тя все още се чувстваше нервна. Подобна стъпка представляваше голяма промяна в цялата й кариера, макар че предложението на Кал бе несъмнено съблазнително. — Защо поне не заминеш да поговориш с него?
— И той ми го предложи, но… — Тя все още се колебаеше, но Стив я насърчи. Радваше се за нея.
— Мисля, че трябва да го направиш. Кога иска да отидеш?
— Може би в сряда. Утре имам среща с нов клиент.
— Е, заминавай. И ако ти хареса, ще дойда при теб в петък. Този уикенд пак не съм на работа.