— Как уреди това?
Тя бе трогната от положителното му отношение към предложението на Кал. Очевидно Стив искаше най-доброто за нея и бе готов на саможертви, дори големи, за да й помогне да постигне желаното.
— Продадох душата си, за да осигуря уикенд за двамата, Мери. Май съм постъпил правилно. Докато сме там, можем да проверим в някои болници. Калан Дау сигурно има връзки. А и аз познавам двама колеги в Станфорд. Правят специализация там.
— Ти си невероятен, мили — тя се протегна през масата и хвана ръката му. Той беше дори по-чудесен, отколкото го бе представила пред Кал.
— И ти. А сега отивай вкъщи и му се обади.
— Мога да му се обадя и утре.
Ала накрая размисли. Позвъни му веднага, щом се прибра. Кал нямаше търпение да я чуе.
— Какво каза Стив?
— Иска да дойда при теб и да се видим. Невероятен е. Дори не се противопостави на преместването.
— Защото е умен и е разбрал, че сделката е добра. А освен това те обича.
— И аз го обичам. Със сигурност е най-свестният мъж на земята, щом се съгласи да направи подобно нещо за мен. Каза, че ако искам, ще дойде там през уикенда и ще се огледа за работа. Познава колеги в Станфорд.
— Мога да ви помогна, Мери. Познавам някои хора в болниците. Напълно възможно е да получи работата, която иска. А ти ще си мой финансов директор и ще заживеем щастливи заедно.
— От твоите уста всичко звучи толкова просто…
И двамата обаче си даваха сметка, че не е така. Не бе лесно кариерите на двама души да бъдат прехвърлени на другия край на страната. Или може би той бе прав и не бе чак толкова сложно, колкото тя си мислеше. Вече не знаеше какво да мисли. Пречките, които изглеждаха прекалено големи в началото, сякаш отпадаха една по една и единственият въпрос, който трябваше да реши, бе дали иска идеята да се осъществи. Ала преди да вземе решението, трябваше да поговори с Кал.
— Може да е просто, ако го искаш, Мередит — уверено рече той. — И така, кога идваш? Какво ще кажеш за утре?
— Трябва да се срещна с нов клиент — напомни му тя.
— С малко късмет може да се окаже, че му губиш времето. Поне аз се надявам да е така.
— Все още не знаем, нали? — твърдо отговори тя. Все още имаше отговорности към партньорите си в Ню Йорк и трябваше да ги поеме. — Какво ще кажеш за сряда? Ще се освободя за три дни, които да прекарам с теб, ако искаш. До края на седмицата нямам ангажименти.
— Звучи чудесно. — По гласа му се разбираше колко се зарадва, че тя ще дойде. Мередит също усещаше вълнение. Нещата се развиваха толкова бързо, че беше малко страшно. — Ще те чакам на летището, само ми кажи кога пристигаш.
— Сигурен ли си, че не правиш голяма грешка, Кал? Фактът, че организирахме успешно първичното предлагане на акциите не означава, че ще бъда добър финансов директор за теб. — Никога не бе работила такава работа. Ала знаеше доста за „Дау тек“.
— Повярвай ми, Мередит, знам какво правя. Веднага разпознавам таланта, щом го зърна, не съм бил толкова впечатлен от години. Ако бях сигурен, че поне ще го обмислиш, щях да разцелувам Чарли, когато подаде оставка. Това е най-голямата услуга, която някой ми е правил.
— Е, не се възпламенявай чак толкова. Нека първо поговорим.
— Ще говорим много, обещавам. Питай ме за всичко, което искаш да знаеш, Мери. Нямам тайни от теб.
Тя харесваше това му качество. Беше честен човек, почтен и с блестящ ум. Съчетанието бе страхотно, а и вече се беше убедила, че работят чудесно заедно. Все пак обаче й предстоеше да вземе грандиозно решение и не можеше да позволи Стив да рискува кариерата си заради нейната. Трябваше да гарантира интересите му по най-добрия начин, въпреки че той бе склонен да направи жест заради нея. Искаше да осигури неговото щастие, това бе от жизненоважно значение за нея.
— Нямам търпение да те видя — добави Кал.
— Не мислех, че ще се срещнем отново толкова скоро. — Тя се разсмя.
Предложението му бе напълно неочаквано. Изобщо не бе си и мечтала това да се случи, а бе станало в резултат на първичното предлагане и гастролната презентация, организирани от нея. Все пак й се струваше, че някаква невидима сила има пръст. Ала продължаваше да се притеснява. Искаше да вземе най-доброто решение за всички и отговорността за това бе огромна.
— Опасявах се, че трябва да си купя нова компания и да реша да я направя акционерна, само и само да те видя отново. Чудесни новини, Мери. Ние с теб сме страхотен екип.
— Така е нали — потвърди доволно. И имаше защо — цената на акциите се покачваше. — Е, нека видим какво ще произлезе, когато дойда в Калифорния.