Същия следобед се срещнаха и с Чарли Макинтош и тя бе изненадана, че той я насърчи да приеме работата. Като имаше предвид посоката, която поемаше компанията, той бе убеден, че тъкмо Мередит е най-подходящ за нея.
— Няма да съжаляваш, ако дойдеш тук — говореше й като стар приятел, а не като човек, който й пречеше по време на цялата гастролна презентация. — Вече познаваш компанията, Мередит. Няма да има много изненади за теб. Освен това — той й се усмихна добродушно. — Кал е страхотен човек и с него е удоволствие да се работи. — Отнасяше се с шефа си повече като със син или племенник. — Никога не съм работил за акционерна компания и не искам да започвам сега. Твърде стар съм, за да се тревожа дали акциите се покачват или спадат. Но вие двамата сте достатъчно млади, за да се наслаждавате на работата. — Той изглежда приемаше решението си с облекчение. — Надявам се да приемеш работата, Мередит — рече той, а тя не можеше да каже, че се чувства под натиск, след като толкова я искаха и ценяха. Изглежда наистина се нуждаеха от нея.
Кал я покани на вечеря, но тя отказа, искаше да има време за себе си, да обмисли всичко сериозно. Поръча си в стаята бъркани яйца и се обади на Стив в болницата, за щастие го откри.
— Е, как върви?
— Страхотно, за жалост — тя имаше измъчен глас.
Цяла вечер бе претегляла всички за и против и вече се чувстваше по-объркана от всякога. Една част от нея искаше да използва шанса, а друга й казваше, че е длъжна заради Стив да остане в Ню Йорк и да продължи досегашния си живот. Чувстваше се виновна дори само поради факта, че подлага възможността на обсъждане. Но вече бе стигнала твърде далеч.
— Всичко изглежда идеално. Мисля, че тук ще ми хареса, със сигурност — работата. Нямам представа как ще се живее в Калифорния. Работата истински ме привлича. Но кажи ти, скъпи. Какво мислиш?
— Мисля, че трябва сериозно да го огледаме — честно отговори той. — Ето защо те посъветвах да заминеш.
— Ами ти? Ако приема работата, какво ще правиш?
— Ще намеря друга травматология — отвърна той простичко. Мередит не усещаше Стив да е емоционално обвързан с решението като нея, което я изненада.
— Ами ако не ти хареса тук?
Болницата, в която работеше, бе най-добрата, в много по-голям град от Сан Франциско. В редица отношения несъмнено Сан Франциско изглеждаше провинциален. Според Кал обаче качеството на живота в Калифорния бе по-добро. Но пък двамата със Стив бяха влюбени в Ню Йорк, още откакто ходеха в колежа.
— Искаш ли да дойда и да се огледам? — попита Стив съвсем трезво. — Мисля, че това е единственият начин да вземем решение, не смяташ ли? Ще хвана самолета утре след работа, ще разгледам и ще видя дали не мога да говоря в травматологиите там. Може би ще успея да взема почивка и в понеделник, а после поне ще знаем за какво говорим.
— Скъпи, обичам те — рече Мередит през сълзи. Той винаги правеше нещата по-лесни за нея, не само дребните, но и големите. — Ако дойдеш, Стив, това ще означава много за мен.
— Добре, тогава идвам. Освен това искам да хвърля едно око на онзи мъж, преди да ти разреша да поемеш работата. Трябва да се убедя, че не е толкова хубав. А и да проверя онези приказки за Гари Купър.
Той се шегуваше и тя го знаеше. Стив разбираше, че няма за какво да се тревожи. Бракът им бе солиден и щастлив и нищо не можеше да го застраши. Тя бе сигурна в това.
— Външността му няма нищо общо — искрено обясни тя. — Привлича ме голямата компания и приятния му за работа характер. Той е почтен, невероятно енергичен, има фантастични идеи за бъдещето. Мисля, че ще утрои размера и влиянието на „Дау тек“ през следващите две години, да не говорим за печалбите.
— Обмисли го сериозно, Мери. Ще бъда при теб утре вечерта. Само ми кажи къде ще се срещнем.
— Ако ми се обадиш за номера на полета, ще те взема от летището. И, Стив… — Тя се поколеба само за миг, обичаше го повече от когато и да било, защото той искаше най-доброто за нея. Поразително му липсваше всякакъв егоизъм, беше толкова свестен, че отчасти на възхищението пред личността му се дължеше любовта й. Освен това бе умен, имаше тънко чувство за хумор, работеше до изтощение, наистина кипеше в работата си и притежаваше най-хубавото тяло, което някога бе виждала, все още го намираше за невероятно привлекателен. Никой друг мъж не съчетаваше тези качества. Вярно, че професиите и интересите им бяха много различни, на нея й харесваше точно това. Различията ги стимулираха. — Благодаря ти, мили, не знаеш какво означава разбирането ти за мен — нежно изрече тя.
— Слушай, може би ще се окаже най-хубавото нещо, което ни се е случвало. Може би дори в Калифорния ще решим да имаме деца.