Отново разговаряха за бизнес, а децата повече не се появиха. Когато Кал отиде да плува, Мередит остана да го гледа. Той имаше издължено, силно тяло и спомена, че е бил в отбора по плуване в колежа. Изглеждаше много по-млад от своите петдесет и една години и несъмнено бе много привлекателен. Ала Мередит нямаше търпение да види Стив и когато дойде време да тръгва да го посрещне, Кал й поръча такси и поднови предложението си да я откара. Ала Мередит настояваше да отиде сама. Предстоеше им дълъг разговор и той нямаше намерение да предизвиква събитията.
Покани ги на вечеря на следващия ден и Мередит прие с думите, че Стив няма търпение да се запознае с него. Не му каза, че съпругът й в известна степен се изнервяше заради Кал. Надяваше се, че той наистина само се шегува. Струваше й се важно двамата да се запознаят. Доверяваше се напълно на преценката и мнението на Стив. Предполагаше и се надяваше, че двамата мъже ще се харесат, тя уважаваше и Кал, и Стив, макар и по различни причини.
Когато посрещна Стив на входа на летището, го видя облечен в смачкани панталони цвят каки и риза, която сякаш никога не бе виждала ютия, все още беше с чехлите, с които ходеше на работа. Бе отишъл на летището направо от болницата. Носеше старото сако от туид, протрито на лактите, и приличаше на дете, което се връща от интерната у дома с дрехите за игра, а не е докоснало приличните дрехи, които са му изпратили.
— Защо, за Бога, си навлякъл това сако? — попита го тя.
Беше го скрила преди две години най-отзад в дрешника в коридора. Независимо къде го скриваше обаче, той винаги го изнамираше. А и тя никога не бе имала смелостта просто да го изхвърли. Веднъж бе постъпила така с любимия му панталон и той не спираше да й го натяква.
Сега обаче не можеше да повярва, че е донесъл тази реликва в Сан Франциско.
— Какво му има? — Той я погледна с широко отворени очи, учуден от въпроса й. — Нали не отиваме на официална вечеря?
— Не, обаче утре вечер ще вечеряме с Калан Дау. Надявам се, че си носиш и други дрехи. Това бе типичен разговор между женени хора, който би прозвучал глупаво за случайния слушател.
— Не се притеснявай за такива дреболии. Мъжете ги разбират тези работи. Това сако си има индивидуалност и история. — Мразеше нови дрехи и никога не можеше да разбере защо тя смята, че панталоните му трябва да бъдат огладени. Прекарал бе толкова голяма част от живота си в смачкани панталони, че не смяташе останалото време за по-различно. Беше безупречно чист, но всичко, което носеше, бе смачкано.
— Изглежда малката ти реч за индивидуалността и историята означава, че не си носиш друго сако, така ли е?
— Точно така. — Той се ухили и се наведе да я целуне, когато взеха единствената му чанта, в която сякаш носеше тухли.
— Господи, какво си сложил? Топка за боулинг?
— Не — засмя се той, — някои книги. — Не отиваше никъде без купчина нова медицинска литература, която смяташе, че трябва да чете, за да поддържа информираността си. В интерес на истината това бе единственото, което го интересуваше. Стив беше блестящ лекар, но не и манекен. За разлика от Кал, който също бе несравним в своята област, но бе с безупречен външен вид и много елегантен. Двамата мъже не биха могли да бъдат по-различни. — Е, как върви? Нещо ново днес? — Стив очевидно бе щастлив, че е дошъл, и това й достави удоволствие.
— По-добре е от всякога — тя сияеше и говореше въодушевено за компанията на Кал по целия път към хотела в таксито. А после седнаха в стаята си и говориха дълго след полунощ.
На следващия ден остави Стив в хотела. Трябваше да се срещне с клиенти заедно с Кал, а Стив нае кола, за да отиде на насрочените вече срещи. Бе му предложила да използва кола с шофьор, но това не беше в неговия стил. Бе се снабдил с няколко карти на града от агенцията за коли под наем и се чувстваше сигурен, че може да намери болниците, в които отиваше. Мередит го целуна на излизане и му обеща да се срещнат в хотела в края на деня. Пожела му късмет и се запъти към „Дау тек“ при Калан.
Прекара още един изключителен ден с него. Посетиха трима от най-важните му клиенти и отидоха в една от болниците, където неговото диагностично оборудване се използваше най-много. Следобедът я очарова и Кал бе видимо доволен, че всичко й харесва. А когато си тръгна в края на деня, той й напомни, че ги чака вкъщи в седем и половина.
— Нямам търпение да се запозная със Стив, имам чувството, че вече сме стари приятели — сърдечно каза той. Бе му говорила за съпруга си толкова много по време на проучвателното пътуване, че той наистина имаше чувството, че го познава.