Влязоха в трапезарията след час и Кал им предложи бордо „Мутон Ротшилд“, което направи силно впечатление на Стив. В единайсет часа продължаваха да разговарят, вече на бренди. Наближаваше полунощ, когато си тръгнаха, а Мередит остана с впечатлението, че вечерта бе минала гладко. Изглежда двамата се бяха харесали.
— Какво мислиш за него? — попита тя в колата на връщане към хотела. Интересуваше я оценката на Стив.
— Той е дяволски умен мъж. Ти си права, изглежда добре, но това се забравя след известно време. Има много новаторски идеи и иска да направи много неща, поглъща те с ума си и забравяш за хубавите дрехи и вида му на филмова звезда. Разбирам защо го харесваш. — После се усмихна глуповато на жена си. — Съжалявам за сакото, Мередит. Следващия път ще нося по-хубаво.
— Кого го интересува. — Тя се усмихна на мъжа, когото обичаше. Гордееше се с него и го обичаше безмерно, беше радостна, че хареса Кал. Малко се стресна от следващите му думи.
— Мисля, че трябва да приемеш работата. Не смятам, че някога ще си простиш, ако не го направиш. Винаги ще се терзаеш какво е могло да се случи, ако си дошла тук. Мила, трябва да я приемеш.
— Ти си невероятен. А какво ще стане с теб?
— Все ще намеря нещо. Тук има много работа. Просто трябва да открия подходящо място. — Беше сигурен, че ще стане с течение на времето. — Сега главното е твоята работа. Искам да си щастлива. — Очите й плувнаха в сълзи при тези негови думи. Толкова бе добър с нея, толкова мил, такъв благороден дух.
— Няма да взема никакво решение, докато не разбера как стоят нещата при теб. Това засяга и двама ни, не само мен, независимо колко великодушно си настроен.
— Да видим какво ще стане в понеделник. А междувременно, нека прекараме добре уикенда.
Кал им бе предложил обиколка на следващия ден, но Стив му каза, че искат сами да открият града.
Договориха се да отидат при него в неделя следобед, да плуват и да вечерят с него и с децата. Кал обеща да им направи барбекю.
В събота отидоха до Марин, прекосиха моста „Голдън гейт“ с наетата от тях кола. Обядваха в „Саусалито“ и се разхождаха по магазините, после вечеряха в „Скомас“. Гледката бе изключителна. След това направиха обиколка на Сан Франциско и завършиха във „Фишърманс уарф“ с ирландско кафе. В полунощ я заведе на „Топ ъф дъ Марк“ — на деветнайсетия етаж на хотела „Марк Хопкинс“, да видят гледката, а после се върнаха на полуострова и обсъдиха видяното в града. Кал им бе казал, че Тихоокеанските възвишения са подходящо място за избор на жилище и те минаха оттам, видяха уютни редици красиви викториански тухлени къщи и цветни мазилки. Всичко изглеждаше чисто и подредено, улиците бяха в безупречен вид. Стив се влюби в града.
В неделя сутринта посетиха студентския град на Станфорд, а после се разходиха из Пало Алто. И двамата бяха завладени от впечатленията си, усещаха се покорени. Пристигнаха у Кал в неделя следобед и се присъединиха към останалите край басейна. Стив игра на топка във водата с децата, докато Мередит разговаряше с Калан.
— Мисля, че Сан Франциско му хареса — каза спокойно Мередит, докато ги наблюдаваше.
— А на теб, Мери?
— Харесвам компанията, работата. — Усмихна му се. Би била щастлива и на северния полюс с работа като тази.
— Ти си работохолик, като мен. Ние сме безнадежден случай. — Кал се загледа в съпруга й, който играеше с децата му, и й се усмихна. — Той е чудесен човек, Мери. Права си. И както чувам, е превъзходен лекар. — Беше направил някои запитвания, преди да го препоръча в болниците. — Какво става на трудовия фронт?
— Все още нищо. Никъде няма свободно място за него, но той не изглежда разтревожен от това. В понеделник е на интервю в Ийст Бей.
— Надявам се да стане — Кал бе ентусиазиран. Все повече желаеше тя да дойде на работа при него.
— И аз — тихо отговори тя, докато Стив хвърляше топка на Мери Елън, която пищеше от удоволствие. Децата се отнасяха предпазливо към Мередит, но напълно се довериха на съпруга й. Наистина тя никога не се бе чувствала удобно с деца и те явно усещаха.
Следобедът мина приятно, Стив, Кал и Мередит водиха дълги интересни разговори вечерта, главно за политика и за влиянието й върху бизнеса. Стив каза, че болното му място е свързано с медицината, те разменяха мнения в продължение на часове, а когато си тръгнаха, Кал му пожела късмет за интервюто на следващия ден и каза на Мери, че ще се видят на сутринта.
Мередит беше в офиса на Кал, когато по обяд Стив се обади, беше весел.
— Какво става? — попита тя малко разсеяно. Преглеждаха някои проекти за следващото тримесечие.
— Мислех, че може да останеш доволна от някои новини.