— И какви са те? — попита тя с радостно предчувствие, а Кал впери поглед в нея.
— Имам работа. А предполагам, и ти. Искат ме от първи януари. Шефът на травматологията напуска и след като проверят препоръките ми и се обадят на Лукас, аз ще съм техният нов шеф на травматологията. Как ти звучи това?
— О! — Очите й срещнаха погледа на Кал, когато казваше: — Поздравления, скъпи! — Нямаше думи, с които да изрази радостта си. Всичко си идваше на мястото. Сякаш така бе съдено да стане. Очевидно имаха късмет.
— И за теб. Ще кажеш ли на Кал, че приемаш работата?
— А ти, какво мислиш? — попита го тя настойчиво. Искаше да е сигурна, че с него всичко е наред. Сега и двамата имаха чудесна нова работа и това бе свалило десеттонна тежест от раменете им. Вече можеше да приеме предложението на Кал, което желаеше отчаяно.
— Мисля, че ако ти не му кажеш, че приемаш работата, ще го направя аз. Хайде, скъпа. Заслужаваш я.
— Благодаря ти, Стив — тя се чувстваше едновременно благодарна, щастлива и успокоена. Все още се усмихваше, когато затвори телефона няколко минути по-късно. А Кал я наблюдаваше с тревожно изражение.
— Звучи обнадеждаващо.
— Много повече. — Тя засия. — Получил е работата. — Лицето на Кал грейна в широка усмивка.
— И накъде поемаме, Мери?
— Къде искаш да отидем? — попита тя прямо, без да откъсва поглед от него. Все едно отново танцуваше с Фред Астер, те бяха в идеален синхрон, умовете им работеха заедно.
— Бих искал да оставя това на теб, като нов финансов директор на „Дау тек“. Ще го направиш ли?
Тя кимна бавно. Вече бе сигурна. Беше точно толкова важно, както брака, голяма стъпка, важен ангажимент.
— Да, ако това е, което искаш.
— Знаеш, че искам, Мередит. — Той протегна ръка и се ръкува с нея. — Договорихме ли се?
— Да. Не мога да повярвам, че това се случва. — Всичко бе станало толкова бързо. Преди две седмици бяха заедно на гастролната презентация, а сега тя вече бе негов служител и се преместваше в Калифорния.
— Нито пък аз. — Той отиде до малкия бар в приемната на офиса, откъдето взе бутилка шампанско и две чаши. А когато се върна, беше ухилен от ухо до ухо. — Хайде да празнуваме. Това е най-добрата новина, която съм получавал от години. Може би дори през целия си живот.
Вдигнаха тост, пиха шампанско, разговаряха, а после започнаха да уточняват подробностите.
— Кога искаш да постъпя при теб, Кал?
Знаеше, че Чарли Макинтош му бе дал предизвестие от две седмици, но предположи, че би останал по-дълго, особено като знаеше, че тя ще заеме неговото място и ще й трябва време да уреди много неща. Ако обаче той се придържаше към предизвестието, две седмици означаваха осми октомври, а нямаше как тя да успее дотогава. Ако не друго, трябваше да предупреди във фирмата. Мислеше да даде предизвестие от един месец, трябваше също да продадат и апартамента в Ню Йорк. Стив й каза, че се е уговорил да постъпи в Ийст Бей на първи януари. Това й се струваше съвсем приемливо.
— Не по-късно от петнайсети октомври — отвърна спокойно Кал. Тя се разсмя, помисли, че той се шегува.
— Много смешно. Говоря съвсем сериозно. Стив трябва да е тук на първи януари. Може би на петнайсети декември или веднага след Коледа?
— Няма начин, Мередит. — Изведнъж пред нея се изправи непоколебимият бизнесмен. Трябваше да мисли за „Дау тек“. Нямаше намерение да я чака три месеца, докато се появи в Калифорния. — Чарли вече ми каза, че няма да остане нито ден повече, което не е хубаво от негова страна, но той си е такъв. Няма търпение да напусне. Двамата с жена му вече са планирали двумесечна обиколка на Азия.
— Кал, няма как да дойда след три седмици. Това е лудост. — Тя бе повече от стресната, не искаше да идва два и половина месеца преди Стив, което нямаше да е честно към никой от двамата. Бе длъжна обаче също така да мисли за „Дау тек“ и за сделките на Калан.
— Не мога да работя без финансов директор. В действителност си ми необходима дори след две седмици, когато Чарли ще напусне. Мога да се справя за седмица без финансов директор, но не и повече. Трябва да дойдеш колкото е възможно по-скоро. Стив може да идва през уикендите или ти да пътуваш. Съжалявам, Мери, неприятно ми е, че ти причинявам неудобства. Но се нуждая от теб. — На нея това й харесваше, но как щеше да каже на Стив, че до края на годината ще поддържат брака си от двата бряга на Съединените щати. Кал изглежда не бе склонен на отстъпка. — Разбира се, ще ти дам премия. Мисля, че двеста и петдесет хиляди долара ще омекотят удара. — И как би могла да спори при това положение? Калан Дау наистина знаеше какво прави. — Ще ти дам апартамент в Пало Алто за три месеца, за наша сметка, разбира се, дори и за по-дълго, ако имаш нужда. Това ще ти даде време да решиш къде искаш да живееш и да намериш къща, каквато ти харесва. — Той дори правеше повече, отколкото тя би поискала.