— Всичко това е много щедро от твоя страна, Кал. Малко съм объркана, не очаквах да се наложи да дойда толкова скоро. Все още се чувстваше притеснена, въпреки обещаната премия, която бе повече от щедра, направо невероятна.
— Не очаквах Чарли да ми даде двуседмично предизвестие. Съжалявам, че те притискам, Мередит, но всички сме под пара. Договаряме ли се за петнайсети?
— Изглежда се налага. През уикендите, когато Стив не е на работа, ще трябва да летя до вкъщи. А той може да идва по средата на седмицата, когато е в почивка. Ще го изчислим. — Бе загрижена обаче как ще реагира Стив. Щеше да се срещне с него в хотела в четири часа и да вземат полета за Ню Йорк в шест.
Кал я прегърна на сбогуване и й поръча да му се обади, ако се нуждае от помощта му. Тя му го върна, като го подкани да я търси, ако има нужда от някакви идеи, докато е още в Ню Йорк. Той се разсмя.
— Шегуваш ли се? През следващите три седмици ще те преследвам на всеки десет минути, Мередит. Надявам се всичко да върви добре при теб. — Знаеше, че партньорите й ще бъдат разстроени, но по негово мнение, те си го заслужаваха. Истински я тревожеше съпругът й. Двата месеца и половина, през които нямаше да живеят заедно, щяха да са трудни.
Ала както винаги, Стив я изненада:
— Ако това се налага, мила, така ще бъде. Ти трябва да започнеш новата работа, а аз ще дойда, преди да си разбрала. — Отново му каза, че е удивителен.
Продължиха разговора на тази тема в самолета, Стив щеше да се погрижи за продажбата на апартамента и я увери, че ще лети до Сан Франциско всеки път, когато има няколкодневна почивка от травматологията.
— Знаеш ли — призна й той, докато летяха някъде над Скалистите планини и отпиваха от чашите с вино. — Кал ми хареса повече, отколкото предполагах. От всичко, което ми бе казала, донякъде ревнувах от него. Мисля обаче, че мотивите му са чисти. Струва ми се, че много те уважава, но се интересува единствено от бизнеса. — Мередит изслуша преценката му с радост, тя също бе останала с такова впечатление. С Кал се бяха сближили много по време на пътуването, но не така, че някога това да я е притеснявало. Бяха добри приятели и отдадени на работата си колеги. — Харесвам също и децата му. Прекрасни са. Много неприятно, че майка им е постъпила така. — Мередит кимна, погледна през прозореца и после забеляза, че Стив я гледа с нежна усмивка, и се досети какво ще й каже.
— Като говорим за това, какво мислиш, ако, след като прекараме малко време заедно там, може би няколко месеца, може би шест… се замислим за бебе? — Тя вече щеше да е на трийсет и осем години и нямаше съмнение, че й бе време, ако стигнеха до това решение. Винаги бе казвала, че ако имат деца, би искала да роди, преди да е навършила четирийсет. А ако отложеха забременяването през следващите шест месеца, тя щеше да е трийсет и девет, когато бебето се роди. От медицинска гледна точка Стив винаги се притесняваше за късните раждания.
— Защо не видим първо как ще потръгнат нещата там? — неясно отговори тя. Това бе стар рефрен, който той познаваше прекалено добре. И бе разочарован от отговора й.
— Ако продължаваме да гледаме, ще стана на деветдесет и все ще говорим за това. Мередит, някой ден ще трябва да го направиш. — Според него тя се страхуваше физически от бременността и раждането и не грешеше съвсем, но истината бе, че се боеше много повече от ангажимента, който ще представлява бебето.
— Защо трябва да го правя? — попита го тя разстроена. Знаеше, че му дължи много, след като той се съгласи да напусне Ню Йорк, но не беше сигурна, че иска бебето да е част от договорката. Всъщност знаеше, че направо не иска, не й бе приятно да му дава напразни обещания. Единственото й желание бе да помогне на Кал да разшири бизнеса си. За нея това бе много по-вълнуващо, отколкото да има деца.
— Както виждаш, Калан се оправя сам със семейството си и управлява бизнеса си. Мисля, че и ти би могла, Мередит. Ще ти помагам.
— Сигурна съм — лицето й бе помръкнало. — Просто не знам какво искам.
— Може би никога няма да знаеш, докато не го направиш.
— А после какво? Ако не ми хареса? Ако ми дойде много и провали кариерата ми или решим, че не можем да се справяме с работата си? Не можеш да го върнеш, ако не ти харесва.
— Не мога да си представя, че няма да обичаш бебето — нежно я увери той.
— Децата ме плашат — честно призна тя. — Не съм като теб. Ти си някак си забавен за тях. А мен възприемат като вещицата от „Спящата красавица“. — Той се разсмя на сравнението, наведе се и я целуна.