— Искрено съжалявам — откровено рече Кал. — Защо следващия петък не заминеш по-рано?
— Благодаря, може и така да направя. А този уикенд ще използвам, за да потърся къща в града — сподели тя, докато вървяха бавно към колата й, паркирана в алеята. Мередит бе доволна, че вечерта бе минала толкова добре.
— Може ли да те придружа? — попита той неочаквано.
— Струва ми се, че ще е доста отегчително — отговори тя, освен огледите на къщи, възнамеряваше и да пазарува. — Сигурна съм, че предпочиташ да прекараш времето с децата си — допълни Мередит, когато Кал отвори вратата на колата й.
— Всъщност и трите ми деца са доста ангажирани. Не се нуждаят дори от шофьорските ми услуги. Наистина ще ми е приятно да те придружа. Обичам да разглеждам къщи.
— Добре — съгласи се тя с усмивка, — щом наистина искаш.
— По кое време да те взема?
— Какво ще кажеш за десет и трийсет? Имам един оглед в единайсет.
— Ще дойда в десет и петнайсет, за да сме сигурни, че ще стигнем навреме. Благодаря ти отново за тази вечер… наистина бе страхотна — добави той с топла усмивка. На следващата сутрин той отиде в апартамента й в десет и петнайсет, облечен в панталон цвят каки, пуловер с висока яка и блейзер и както обикновено изглеждаше много красив. Тя започваше да се пита дали има момент, в който той да е с небрежен вид. Направо й бе невъзможно да си го представи.
Докато пътуваха към града, както обикновено говориха за бизнес. Първата къща, която видяха, ги разочарова. Ала след това посетиха две други на Тихоокеанските възвишения. Едната се нуждаеше от солиден ремонт, въпреки че бе хубава, стара къща с прекрасен изглед, а другата й се стори твърде малка, но Кал я хареса. Според нея обаче създаваше чувство за клаустрофобия.
— Зависи колко деца ще имате — отбеляза той, когато се върнаха в колата. Бе предложил да обядват в „Уотърфронт“, вече и двамата умираха от глад.
— Много забавно. Знаеш, че не искам деца, Кал. Сега имам „Дау тек“. Това е новото ми бебе.
— Не съм сигурен, че съпругът ти го разбира така добре, както аз — усмихна се той. — Спомена ми нещо по този въпрос, когато двамата идвахте на вечеря, след като той плува с децата ми.
— Знам — притеснено отговори тя. Това бе болезнена тема. — Той продължава да настоява и ми се струва, че отчасти затова искаше да се преместим тук. А аз, повече от всякога, не се виждам като майка.
— Струва ми се, че си уплашена и все още поддържам теорията си, с която вече те запознах.
— Коя? Че не съм достатъчно обвързана със Стив? Можеш ли да го твърдиш сега, когато вече го познаваш?
— Не казвам, че не си обвързана с него — поправи я той. — Мисля, че си обвързана, точно колкото всеки друг в такава ситуация. Може би не вярваш във връзката или в общото ви бъдеще заедно.
— След близо петнайсет години не знам какво е да не вярваш в бъдещето на брака ни. Никой от нас дори не се замисля върху това. Доверявам се на инстинктите си. Познавам се и точно както ти се изрази за Шарлот преди време, не съм родена за майка. Струва ми се, че би било грешка да вървя срещу себе си.
— Така ли мислеше от самото начало? — поинтересува се той, когато се насочи по Дивисадеро Стрийт към брега.
Тя се поколеба за момент, после отговори.
— Вероятно не. Но бях на двайсет и три години, когато се оженихме и не съм сигурна, че тогава се познавах твърде добре, нито пък разбирах колко много ще означава за мен кариерата ми. За да стигне човек до този извод, е необходимо време — обясни тя.
— Разбирам. Но освен кариерата има и друга причина, и ти, струва ми се, го съзнаваш.
— Не знам какво имаш предвид, Кал.
— Познавам хора, женени от години, които никога не са имали деца, или защото не са искали, или защото не са могли, но винаги някой от тях се е свързвал с друг човек, женили са се отново и, хоп, жената забременява. Тази теория не е нова. Просто такава е природата на звяра — многозначително отбеляза той.
— Да не искаш да кажеш, че според теб ние със Стив ще се разведем? — Тя бе озадачена от хрумването му. Това бе нещо, което никога не би й дошло наум.
— Господ ми е свидетел, надявам се да не стане. Просто казвам, че в живота нищо не става по план, и бих се обзаложил, че има и други причини, поради които не искаш деца, а те със сигурност са свързани с работата. Може би смяташ, че няма да сте добри родители.
— Според мен той ще е чудесен баща, ако не работеше на смени по четирийсет и осем часа. За себе си обаче не съм сигурна. Може би все пак имаш право. Ако ние искахме деца, вероятно щяхме да ги имаме. Хората ги имат независимо колко неблагоприятни са обстоятелствата или моментът.