— Може би той също не ги иска и те използва като изкупителна жертва. — За нея подобни мисли бяха новост, но върху някои от тях си струваше да поразсъждава. Запита се дали Кал не е по-близо до истината, отколкото на нея й се искаше.
Обядът в „Уотърфронт“ беше забавен, а гледката — забележителна. След това отидоха до Двореца на Легиона на честта, където се разходиха, разговаряха и се възхищаваха на картините. А когато си тръгнаха, той я покани да вечеря с него и децата.
— Ще се отегчиш от мен, ако три пъти дневно се храним заедно — пошегува се тя, но той настоя.
— След като те задържах тук сама целия уикенд, поне мога да те нахраня. — Прекарваше толкова приятно с него, че не се възпротиви. Винаги имаха да разговарят за много неща, главно за бизнеса му.
Изглежда тази вечер децата не се изненадаха, когато я видяха.
Мери Елън беше при приятелка, а Анди и Джули гледаха видео. Но когато слязоха и разбраха, че е дошла, я поздравиха като стар приятел. Анди беше развълнуван от футболния мач, на който щяха да отидат в неделя. „Найнърс“ играеха с „Бронкос“.
— Ще дойдеш ли с нас? — попита я Анди по време на вечерята.
— Не, благодаря — вежливо отказа тя.
— Защо не? — поинтересува се Кал и й се усмихна. — Идеята е страхотна. Обичаш ли футбол?
— Понякога. Но по-скоро съм бейзболен запалянко. В Ню Йорк обикновено е твърде студено, ако отидеш на футболен мач, може да умреш от студ.
— Тук няма опасност от измръзване — увери я Джули и Мередит бе обзета от вълните на техния ентусиазъм. Някак си, без да иска, се съгласи да отиде с тях.
— Сигурен ли си, че децата няма да имат нищо против? — попита по-късно Кал, след като останаха сами на масата.
— Разбира се, че не. И защо да имат нещо против? Ти вече си част от семейството, Мередит. Те се чувстват чудесно с теб.
— Мисля, че харесаха Стив, защото игра с тях на топка.
— Вярно. Но харесаха и теб. Джули те смята за умна, а според Анди си много красива. Е, той има добър вкус — с гордост заяви Кал, — метнал се е на мен.
— Но Мери Елън ме мрази — все пак й стана приятно от двойния комплимент и се усмихна. — Ако искаш я питай.
— И тя те харесва. На нея просто й трябва повече време да приеме хората, отколкото на останалите. Последния път, когато беше тук, одобри облеклото ти. На нейната възраст това е истинско признание. Каза, че си жестока, а това си е чиста проба комплимент и ако искаш да знаеш, аз не съм жесток, защото съм й баща. Според нея съм на двеста години и в повечето случаи съм загубеняк. Миналата седмица ми каза, че съм патетичен.
— Виждаш ли какво имах предвид — Мередит изпитваше едва ли не страхопочитание пред него, как можеше да се справя с такава лекота с всичко, от бизнеса до бебетата. — Изобщо не знам как бих постъпила в подобен случай. Ако дъщеря ми ме нарече патетична, ще бъда съсипана.
— С течение на времето преставаш да се разстройваш. След като няколко милиона пъти ти съобщят, че те мразят, започва да ти липсва, когато не ти го повтарят. Патетичен е всъщност похвала от устата на четиринайсетгодишно момиче. Много по-добре е от изостанал. Миналата година бях изостанал, а в началото на това лято — бедствие. Преди седмица Джули заяви, че съм наистина глупав, защото не й позволявах да си слага червило. Трябва да научиш жаргона им. — Той се разсмя и Мередит го последва. С него всичко изглеждаше толкова чудесно и просто.
— Струва ми се, че бизнес колежът е нещо в сравнение с това да имаш деца.
— Различно е — опроверга я той и нежно докосна ръката й. — Ти си прекрасна жена, Мери. И компанията ти е толкова приятна. Благодаря ти, че този уикенд остана тук.
Съзнаваше, че е направила саможертва и искаше да стори нещо за нея. А и заедно прекарваха чудесно. Дори огледът на къщи му бе приятен, след като бе с нея. Тогава се смяха много, защото агентът по недвижимите имоти го помисли за неин съпруг, но в крайна сметка това бе нормално предположение. Кал забеляза, че тя не бърза да се спре на някоя къща и вижда недостатъци във всяка една. Питаше се дали наистина иска да живее в града. Даваше си сметка, че това е отстъпка, която тя прави заради Стив, и започваше да подозира, че нейното желание е да остане в Пало Алто. Несъмнено би било по-удобно за нея.
— Впрочем, харесва ли ти апартамента? Удобно ли ти е?
— О, дори много — призна тя. — Но май трябва да се откажа от него и да се преместя в града. Стив жадува за къща там. А в интерес на истината аз предпочитам апартамента.
— Обзалагам, че мога да се досетя защо. Няма място за бебе. Боже, колко си упорита!