По-късно същия следобед, след една среща, сподели с Кал проблема си.
— Това е ужасно. Защо не ми позволиш да се обадя тук-там, да проверя дали нещо мога да направя?
На следващия ден обаче й каза същото, което и Стив. Изглежда в момента нямаше подходящо място за него. Просто трябваше да проявят търпение.
Но последните седем седмици бяха трудни за тях. А сега, след като нямаше никаква надежда, може би отношенията им щяха да се обтегнат още повече. Пътуванията между двата бряга не бяха лесното разрешение, както си бяха представили. В повечето случаи единият или другият от тях не успяваше да се освободи. Животът им беше твърде напрегнат.
Мередит остана в лошо настроение до края на седмицата, а Стив й се стори още по-зле, когато се чуха следващия път. Както винаги, оказа се, че той е на работа през уикенда. Тя не можеше да се върне в Ню Йорк преди Коледа. Бе планирала да вземе отпуск в седмицата между Коледа и Нова година, а после да се върнат заедно в Калифорния завинаги. Сега обаче всичко се проваляше. Единственото, на което можеше да се надява, е бързо да се отвори свободно място в някое травматологично отделение.
Декември се оказа изтощителен и за двамата. В работата Кал се стараеше да приключи много задачи преди края на годината и заради това се трудеха денем и нощем. Заради заледяванията и снега в Ню Йорк злополуките нарастваха — катастрофи, прегазени от автомобил, подхлъзвания и счупени крайници. В лошото време стихнаха единствено гангстерските войни. Седмицата преди Коледа върху тях се стовари още една гръмотевица. Харви Лукас бе паднал лошо на заледен участък в Кънектикът, където живееше, и счупил бедрена и тазова кост. Щеше да е извън борда за осем седмици и дори Стив да имаше работа в Калифорния, нямаше как да остави травматологичното отделение, където работеше. Стив чувстваше, че е длъжен да остане, докато Харви се оправи. Единственото облекчение бе, че наеха временно травматолог, който да му помага, докато Лукас отсъства. Казваше се Ана Гонсалес и според Стив бе умна, бе завършила Йейлския университет и появата й бе единственото нещо, което улесняваше живота му за момента.
Така че на двамата им предстояха още десет седмици раздяла. А Мередит живееше сама в Калифорния вече два месеца.
— Какво сме направили, че да заслужим това наказание? — попита Мередит, готова да се разплаче.
— Поне ще си вкъщи една седмица. Ще се постарая да изляза за кратко в отпуск, докато си тук, Ана обеща да поеме дежурствата ми.
— Благодари й от мое име — Мередит се чувстваше направо отчаяна, откакто чу за злополуката с Харви Лукас.
През следващите няколко дни тя направи всичко, за да успее да се върне у дома за Коледа. Купи много подаръци за Стив. Беше опаковала багажа няколко дни, преди да тръгне, но снежна буря помете цялото Източно крайбрежие. Това само усложни нещата за Стив, броят на злополуките и счупените крайници се увеличи, той нямаше свободен миг.
Мередит възнамеряваше да лети на изток на Бъдни вечер, а предния ден вечеря с Калан и децата. В дневната се издигаше красива коледна елха и за разлика от Ню Йорк, тук времето бе твърде топло за сезона, което й изглеждаше нереално.
— Може би няма да успееш да пътуваш утре — предупреди я Анди, докато слушаха прогнозите за лошото време на изток и нестихващите снежни бури. Повече от шейсет сантиметра сняг покриваше Ню Йорк, а Стив й бе казал, че градът е замрял.
— Надявам се, да не се случи, Анди — напрегнато отвърна Мередит.
Току-що им бе поднесла подаръците си. Рокля за Мери Елън, която изтръгна радостни викове от нея, друга за Джули със странни обувки, които момичето определи като жестоки, и робот за Анди, който можеше да играе на топка и да налива сода от кутийка.
— Стив ще е много разстроен, ако не се прибера утре. — Това беше меко казано.
— Можеш да прекараш Коледа с нас — предложи Джули. Щяха да бъдат на Коледа с Кал, а майка им пристигаше на следващия ден, за да ги заведе на ски в Сън Вали. Не бе ги виждала от лятото, но те не я очакваха с особен ентусиазъм.
— С удоволствие бих прекарала Коледа с вас — отговори Мередит, — но трябва да се прибера вкъщи при съпруга си.
Кал заминаваше за Мексико с приятели на борда на яхта, докато децата са с майка си. Единственото, което Мередит искаше, бе да прекара една седмица в Ню Йорк със Стив. В момента животът им сякаш бе пълен единствено с проблеми и разочарования и притесненията по този повод засенчваха удоволствието от работата. Като знаеше, че ще бъдат разделени още няколко месеца, тя започваше да се тревожи за брака им. Кал също забеляза, че е неспокойна и след вечеря поговори с нея за това.