— Съжалявам… не зная какво ми става, Кал… сякаш целият ми свят се срутва, аз съм част от един нов живот тук, но дори не съм сигурна, че тук ми е мястото.
— Не биваше да правя това, Мери… съжалявам… — За миг и на двамата им се бе сторило правилно. Но целувката можеше да ги отведе в свят, където си даваха сметка, че нямат право да бъдат. — Наистина съжалявам… няма да се случи отново… за миг изгубих реална представа.
— И аз — тихо отвърна тя. Харесваше го, но нямаше право на подобни чувства и го разбираше. — Мисля, че през празниците всички оглупяваме малко. Мислим си за онова, което нямаме, а според нас трябва да имаме. Общуването с децата ти тази вечер почти ме накара да поискам да имам деца.
— Може би ще имаш — нежно й каза той.
Но тя само поклати глава. Разбира се, че не можеше да му го каже, но бебето, което внезапно поиска, пожела да е негово, а не на Стивън. Не можеше да проумее как й хрумна тази глупава мисъл. Сякаш всичко в живота й се обръщаше с главата надолу. Единственото, което разбираше, бе, че трябва да се върне при Стивън, преди съвсем да се изгубят един друг. За първи път осъзна възможността да се разделят и това я ужаси.
— Весела Коледа, Мери — тихо прошепна Кал, преди да си тръгне.
— Весела Коледа и на теб, Кал — отвърна тя, но и двамата бяха разстроени от случилото се. В известно отношение то не бе трудно да се обясни, и двамата бяха самотни хора. Но си даваха сметка, че това не е причина да подлагат на риск брака й или да съсипват приятелството си.
На следващия ден тя му се обади и се извини, че не може да отиде.
— Заради случилото се снощи ли? — попита той тихо.
— Да, мисля, че и двамата имаме нужда да размислим, преди да направим нещо глупаво. Казаха ми, че летището ще бъде отворено след няколко часа. Всичко ще е наред, когато се върна от Ню Йорк, нека го забравим, Кал.
Той не можеше да се отърве от чувството си за вина, не можеше да позволи тя да го напусне заради глупавата му постъпка. Повече от всичко друго не искаше да я загуби.
— Съжалявам, че бях такъв глупак. Знам колко си влюбена в Стив. Не мога да си обясня какво ми стана внезапно.
Ала той, както и тя, бе наясно, че този изблик на неовладени емоции трябва да прекъсне незабавно. Може би ако повече не говореха на тази тема, моментът щеше да отмине и двамата да забравят случилото се и да се върнат към хубавото приятелство, създало се помежду им от месеци.
— Добре съм. Обещавам ти, че няма да има проблеми.
— Беше толкова хубаво да бъда с теб снощи и да разговаряме. От години не съм говорил с някого за родителите си.
— Няма да загубим приятелството си, Кал, обещавам. Ще се оправя, след като видя Стив. А ти отново ще се стабилизираш след ваканцията в Мексико. Казах ти, това е просто заради празниците. Ще се видим след Нова година.
— Наистина ли си добре, Мери? — той се притесняваше за нея, знаеше, че я е разстроил.
— Да, наистина е така. И двамата ще се оправим. Весела Коледа, Кал. Целуни децата от мен. — По някаква необяснима причина, след като затвори телефона, тя установи, че й липсват.
Изпита истинско облекчение, когато отвориха летището в Ню Йорк същата вечер и си уреди място за нощния полет. По целия път до Ню Йорк не мигна, мислеше за Кал, за това колко безумно можеха да се поддадат на моментна емоция. Това бе достатъчно, за да я държи будна. Знаеше, че двамата със Стив трябва да предприемат нещо. Не можеха да живеят по този начин завинаги.
Когато пристигна, взе такси до вкъщи, градът имаше приказен вид, целият бе покрит със сняг. Отново заваля, макар и слабо. Бе денят след Коледа, но поне бе стигнала до дома. А когато влезе в спалнята, завари Стив там, дълбоко заспал в тяхното легло. Свали дрехите си и тихо се пъхна под завивките до него. В съня си той я притегли към себе си и я прегърна.