— Изглежда е въплъщение на добродетелта. — Нещо в начина, по който разговаряха за нея, правеше Мередит неспокойна. А неясното физическо описание, което той й направи, й се стори твърде схематично. — Колко е годишна?
— Трийсет и три. Не е дете. И много преживява за бившия си съпруг. — В гласа му се усети съчувствие.
— Той не издържа ли детето?
— Изпраща й двеста долара месечно. Очевидно никога няма да говори с нея, не иска да вижда детето и се е оженил за някаква дебютантка от светските среди, която отскоро му е родила близнаци.
— Чудесен човек — отбеляза Мередит, а после си даде сметка, че ревнува, което й се стори странно. Не Стив се бе целувал с Кал в коледната нощ. Все още съжаляваше за случилото се и се чувстваше виновна, защото знаеше, че съпругът й никога не би постъпил така. Винаги й беше верен, както и тя не бе му изневерявала нито веднъж. Не биваше да допуска коледното безумие да ги обхване отново. Сигурна бе, че и Кал споделя нейното мнение.
Стив отведе Мередит на летището и когато се прегръщаха и целуваха, вкопчени един в друг, те приличаха на младоженци. Тя обеща да се върне след две седмици, независимо колко заети ще са и двамата. Повече от всякога бе сигурна, че тези пътувания са жизненоважни за тях. Дари го с последна целувка, преди да се качи на самолета и мисли за него по целия път до Калифорния. Чувстваше се много по-добре, отколкото седмица по-рано, когато пристигаше в деня след Коледа.
Прибра се в апартамента си в Пало Алто малко след полунощ и заспа, мечтаейки за Стив. А на следващата сутрин стана рано, в прекрасно настроение. Беше на бюрото си, имаше делови, но и сияещ вид, когато Кал влезе и застана на прага на кабинета й. Търсеше по лицето й признаци, за неловкост, но не откри никакви. Тя го погледна и му се усмихна. Кал забеляза, че нещата за кратко време са се променили. Тя изглеждаше по-щастлива, отколкото преди седмици и той се зарадва заради нея.
— Как беше в Ню Йорк? — Ала не беше необходимо да пита. Всичко личеше по изражението й.
— Страхотно. Ами в Мексико? — Тя явно се чувстваше непринудено с него и той изпита облекчение.
— Горещо и слънчево. Много текила и коктейли „Маргарита“.
— Никакви буболечки? — попита го тя на испански, смеейки се, и на неговото лице също се изписа широка усмивка. Беше толкова щастлив, че тя не му е сърдита и не изпитва неудобство в негово присъствие след глупостта му да я целуне в коледната нощ. Бе научил важен урок. И бе извадил късмет. Този път.
— Мисля, че алкохолът убива всички насекоми. Беше чудесно.
— Радвам се. Как са децата?
— Малко превъзбудени. Винаги е така, след като са били с Шарлот. Тя изглежда ги разстройва.
— Ще се успокоят сега, след като са се върнали у дома.
— Как е Стив? — попита той предпазливо, носеше в ръка куфарчето, което тя му бе подарила за Коледа. Харесваше го. Видя, че на ръката й е часовникът. Не знаеше, че го бе оставила в Сан Франциско, за да не разстрои Стив. Но сега отношенията й със съпруга й бяха прекрасни, бизнесът процъфтяваше и можеше да го носи с чиста съвест.
— Стив като никога не ходи на работа цялата седмица — съобщи му тя с доволен вид. — Освен това прие много разумно ситуацията с работното място тук. Ще остане в Ню Йорк още два месеца. Ще ми се наложи да направя всичко възможно да си ходя по-често през уикендите. Ще пътувам след две седмици. — Тези нейни думи му напомниха нещо.
— Организирал съм ваканция за висшия персонал на Хаваите след три седмици. Щях да ти го кажа. Мисля, че хората ще дойдат с удоволствие. — Той й даде датите и тя ги отбеляза на календара.
— Звучи ми добре — усмихна му се тя, а после му напомни, че имат среща с финансовата комисия след десет минути.
— Надзирател. Къде ми е „Маргаритата“. Къде е плажът? — Тя се разсмя и размаха показалец срещу него в отговор.
— Забрави. Ваканцията свърши. Имаме много работа, мистър Дау.
— Да, мадам — поклони й се шеговито той и изчезна към кабинета си, за да вземе документите.
Целия следобед след заседанието на финансовата комисия работиха заедно и той откри едва забележима промяна в държанието й. Беше малко по-делова, малко по-учтива, но в края на деня сякаш всичко се бе нормализирало. Когато си тръгваше, тя му помаха весело с думите, че ще се видят на сутринта. Стори му се, че малко бе притворила вратата пред него, но той си знаеше, че има основание за това. Беше мислил много за нея, докато бе в Мексико, и се бе притеснявал какво ще стане, когато се видят отново. Усещаше, че му липсват разговорите с нея и бе учуден от самия себе си, когато си даде сметка колко се радва да я види.