Покани я на вечеря с децата през уикенда, но тя отказа с извинението, че има много работа. Прекара съботата в офиса, а в неделя отиде в града да потърси къща и този път той не предложи да я придружи. А когато децата му го попитаха къде е тя и им отговори, че е заета, те изразиха съжаление, че няма да я видят. Но той разбираше, че е по-добре малко да се отдалечат един от друг. Бяха навлезли в опасни води и за щастие изплуваха от тях. Така бе по-добре, повтаряше си той, но всеки път, щом погледнеше куфарчето си през уикенда, с изненада откриваше колко му липсва тя. Бе се привързал странно към нея, много повече, отколкото към когото и да било друг от години насам.
Глава 12
Ана Гонсалес бе постъпила в травматологичното отделение, за да работи със Стив, но два дни след идването й той си даде сметка, че жената е изключително независима. Знаеше какво трябва да прави и имаше собствени идеи. Не се противопоставяше на инструкциите му, но все пак имаше свое мнение. А когато се върна от едноседмичния отпуск, прекаран с Мередит, установи, че Ана бе спечелила уважението на всички, с които работеше. Освен това я харесваха.
Сутринта след завръщането му тя го информира за всичко, което бе направила, предаде му и грижливо водените от нея бележки и когато той ги прочете, остана изумен.
— И си свършила всичко това? — възкликна той учуден.
Бе ходила на всички заседания, бе направила реорганизации за постигането на по-голяма ефективност. Бе променила някои графици и бе успяла също да оперира огромен брой пациенти.
— Някога прибираш ли се вкъщи при детето? — попита я шеговито.
— Не много често — сопнато отвърна тя.
Бе красива жена и изглеждаше по-млада от възрастта си, но това никак не се набиваше на очи. Усмихваше се рядко и бе упорита в работата. У нея имаше нещо, което я правеше да изглежда делова. Но същевременно бе невероятно нежна и сърдечна с пациентите. Очевидно бе душевно богата жена.
Бе постъпила в болницата още преди той да излезе във ваканция, но усещаше, че започва да я опознава едва след като изтече януари. Бе неуморна и бе готова да работи без почивка. Никога не бързаше да се прибере вкъщи, макар по думите й да съдеше, че е отдадена на детето си. Веднъж я попита защо е съгласна да работи толкова дълго и по толкова много дни, а тя го погледна право в очите.
— По две причини. Харесва ми това, което правя, и имам нужда от пари.
— Кой се грижи за дъщеря ти, докато си тук?
У нея имаше нещо, което будеше интереса му. В същото време усещаше някаква твърдост или по-скоро резервираност, сякаш се бе скрила под непробиваема обвивка, за да не наранят нежната й душа.
— Оставям я на съседите. Те имат пет деца и момиченцето ми се чувства добре с тях.
— Ами ти? Не изпитваш ли понякога потребност да се прибереш по-рано вкъщи? Всички имаме нужда да излезем оттук, за да запазим разума си трезв — отбеляза той с уморена усмивка. Той самият бе на дежурство от четири дни.
— Ти също не се прибираш кой знае колко вкъщи — подхвърли тя. Имаше гъста черна коса и меки кафяви очи, чийто цвят напомняше на шоколад.
— Съпругата ми живее в Калифорния — обясни той.
— Разведен ли си?
Той поклати глава.
— Значи сте разделени?
Сама не знаеше защо проявява любопитство към него. За Стив се носеха различни слухове. Приказваха, че е добър човек, но има странни отношения със съпругата си, но Ана не схващаше какво точно означава това. Затова го попита. Никога не се страхуваше да задава въпроси и настойчивият й поглед говореше, че очаква отговор. На Стив му изглеждаше външно по-твърда от Мередит, но имаше усещането, че е по-кротка по характер. Понякога в работата с него бе рязка и груба, а в следващия момент казваше нещо мило, което искрено го трогваше. Всъщност бе сдържана. Явно бе наранена и не желаеше да допусне някой да я обиди отново. Бе борец, човек, който оцелява.
— С жена ми пътуваме между двата бряга — отвърна той с усмивка.
— Това сексуално предпочитание ли е, докторе, или диагноза? — засмя се и тя в отговор.
— И двете. Означава, че съм деветдесет процента от времето ерген и съм луд по жената, която работи в град на близо пет хиляди километра оттук. Все още не мога да си намеря работа там, но продължавам да търся. Работа. Не друга жена.
— Звучи ми сложно — отбеляза тя. Двамата седяха в кабинета му и пиеха кафе от пластмасови чаши. Току-що бяха приключили с тежка коремна операция, благодарение на уменията й успяха да извадят куршума. Гъвкавите й пръсти, професионалната й работа и упоритостта й спасиха пациента. Стив бе почти сигурен, че не би го постигнал сам.